само ед. 1. В гръцката и римската митология — питие на боговете, което дава безсмъртие. 2. Сладък сок, отделян от цветовете на медоносните растения. 3. Вкусна, освежаваща напитка, приготвена от плодове. Нектар от праскови. // прил. нектарен, нектарна, нек-тарно, мн. нектарни.
Съновник: Нектар
че правиш или пиеш, ако сънуваш, значи ще се отдадеш на светски и плътски удоволствия.