| мио - Намерени са 18 думи от търсенето |
|---|
| миг - мигът, мига, мн. мигове, (два) мига, м. 1. Времето за едно мигане. 2. Съвсем кратко време; момент, мигновение. Замисли се за миг. ... |
| мил - мила, мило, мн. мили, прил. 1. Скъп, любим, обичан. Мила моя мамо. 2. Приятен, привлекателен. Тя е мило момиче. // прил. умал. мил... |
| мим - мимът, мима, мн. мимове, м. 1. Актьор, който играе само с жестове и мимики, без думи. 2. Прен. Смешник, клоун, шут. |
| мир - мирът, мира, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир. 2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в ми... |
| мис - неизм. 1. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към девойка. 2. Прен. Най-красиво момиче, царица на красотата в сп... |
| мит - митът, мита, мн. митове, (два) мита, м. 1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития... |
| мия - миеш, мин. св. мих, мин. прич. мил, несв.; какво. 1. Чистя нещо с вода, като го търкам. Мия чинии и чаши. Мия лицето си. 2. Прен. ... |
| мумио - само ед. Смолоподобен продукт от естествен произход, който се среща в планините, скалите и се употребява още от древността с лечеб... |
| камион - мн. камиони, (два) камиона, м. Голям автомобил за превоз на товари, открит или закрит. // същ. умал. камионче, мн. камиончета, ср. |
| кимион - само ед. 1. Едногодишно тревисто топлолюбиво растение, отглеждано заради семената му. 2. Семената на това растение, съдържащи етер... |
| миоцен - само ед. Спец. Четвъртата епоха на терциера. |
| змиорка - мн. змиорки, ж. 1. Вид морско-речна риба със змиевидно тяло без люспи и с вкусно месо. 2. Прен. Разг. Жена с висока и тънка фигура... |
| миокард - само ед. Спец. Мускулната структура на сърцето. Инфаркт на миокарда. |
| миокардит - само ед. Спец. Заболяване на сърдечния мускул (миокард). |
| семиотика - само ед. Спец. 1. Наука за знаковите и сигналните системи и използването им за предаване на съобщения сред хората и животните. 2. ... |
| камионджия - мн. камионджии, м. Разг. Шофьор на камион. |
| епидемиолог - мн. епидемиолози, м. Специалист по епидемиология. |
| епидемиология - само ед. Спец. В медицината — дял от медицината, в който се изучават заразните болести. // прил. епидемиологичен, епидемиологична,... |