мн. наредби, ж. 1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писателя. 2. Спец. Указание, нареждане за начина на извършване на нещо. Наредба за вноса и износа на стоките.
Съновник: Наредба
че четеш или спазваш, ако сънуваш, значи в работата си се нуждаеш не от власт или от средства, а от постоянство, търпение и такт.