наостряш, несв. и
наостря, св. 1.
Какво.
Остря,
колкото е необходимо,
изострям, наточвам. Наострих моливите. 2. Прен. Кого. Насъсквам, настройвам враждебно. Наострих я срещу себе си. —- наострям се/наостря се. Разг. Настройвам се враждебно, готов съм за кавга, разправия. Ти я питаш човешки, а тя — като се наострила... • Наострям уши. Съсредоточавам вниманието си, слухтя.