разо - Намерени са 37 думи от търсенето |
раз- - представка. В състава на глаголи със значение: 1. Разпространение на действието в различни посоки центробежно, напр.: разбягвам се... |
рало - мн. рала, ср. Просто оръдие за оране от дървена част, върху която се натиска, и метална, която пори, оре земята. |
рамо - мн. рамена и рамене, ср. 1. Част от човешкото тяло от долната част на шията до горната част на ръката. С раница на рамо. 2. Част о... |
рано - нареч. 1. В началото на някакъв период от време. Рано напролет дърветата се раззеленяват. 2. В ранната младост, близо до началото ... |
расо - мн. раса, ср. Горна попска дреха по модела на дълга роба. |
разора - разореш, мин. св. разорах, мин. прич. разорал, св. — вж. разоравам. |
разоря - разориш, мин. св. разорих, мин. прич. разорил, св. — вж. разорявам. |
разорен - разорена, разорено, мн. разорени, прил. Който е бил подложен на разорение. Разорен собственик. |
разоръжа - разоръжиш, мин. св. разоръжих, мин. прич. разоръжил, св. — вж. разоръжавам. |
мразовит - мразовита, мразовито, мн. мразовити, прил. 1. Много студен, изпълнен с мраз. Мразовити нощи. 2. Който носи, докарва мраз. Мразовит... |
разотида - разотидеш се, мин. св. разотидох се, мин. прич. разотишъл се, св. — вж. разотивам се. |
мразовина - само ед. Разг. Студено време. |
образовам - образоваш, несв.; кого. Давам образование. — образовам се. Получавам образование. |
образован - образована, образовано, мн. образовани, прил. Който има добро образование и/или разностранни познания. // същ. образованост, образ... |
разоблича - разобличиш, мин. св. разобличих, мин. прич. разобличил, св. — вж. разобличавам. |
разоравам - разораваш, несв. и разора, св.; какво. Ора изцяло нещо неорано до този момент (обикн. целина, ливада). |
разорение - само ед. Разоряване, съсипия, материален крах. // прил. разорителен, разорителна, разорително, мн. разорителни. |
разорявам - разоряваш, несв. и разоря, св.; какво/ кого. Разрушавам материални ценности, съсипвам, опропастявам. Разориха богатия град. Разори... |
разоръжавам - разоръжаваш, несв. и разоръжа, св.; какво/кого. Отнемам цялото количество оръжие, въоръжението; обезоръжавал. — разоръжавам се/ ра... |
разоръжение - само ед. Разоръжаване. |