мътиш, мин. св. мътих, мин. прич. мътилл, несв.;
какво. 1.
Правя да стане
мътен.
Мътя виното. 2. Прен.
Раздвижвам, обърквам, вълнувам. Мътя умовете на хората. • Мътя водата. 1. На кого. Създавам пречки, действам във вреда на някого. 2. Създавам бъркотия, размирици.