мислиш, мин. св. мислих, мин. прич. мислил, несв. 1.
Разсъждавам,
правя предположения и изводи.
Мисля правилно. 2. За какво/за
кого.
Създавам представа в мислите си за някого или нещо. Мисля за мама и за очакваната среща с нея. 3. Стремя се мислено да разреша някакъв проблем, като умът ми е съсредоточен върху него. Мисля върху поставения проблем. 4. Имам становище по даден въпрос, преценявам. Какво мислиш за неговата постъпка? 5. Смятам да извърша нещо, имам желание за нещо. Мисля да почета някоя книжка. 6. Прен. Бездействам, не правя нищо, стоя умислен. Стига си мислила, ами действай! - мисля се. Смятам се за някакъв (за такъв, какъвто всъщност не съм). Мисли се за голям началник. Мисли се за голям играч.