Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

с-е-------- - Намерени са 21 думи от търсенето
световъртеж - само ед. Чувство за виене на свят поради удар или физиологично състояние. Сутрин получавам световъртеж. Имам световъртеж.
скептицизъм - само ед. 1. Спец. Философско направление, което се съмнява във възможността за постигане на обективната истина. 2. Недоверчиво отн...
сценография - само ед. Художествено оформление на спектакъл чрез декори, костюми, техника.
светкавичен - светкавична, светкавично, мн. светкавични, прил. 1. Който се отнася до светкавица. Светкавичен блясък. 2. Прен. Който е извънредно...
светлосянка - мн. светлосенки, ж. 1. Разпределение на различни по яркост цветове и оттенъци, светли и тъмни места и щрихи в живописта и графикат...
спекулантка - мн. спекулантки, ж. Жена спекулант.
специалитет - мн. специалитети, (два) специалитета, м. Обикн. за ядене — приготвено специално, с необикновен вкус. Па коктейла имаше различни сп...
специалност - специалността, мн. специалности, ж. Клон от науката, техниката или изкуството, който се изучава за професия. В университета има по...
сребролюбка - мн. сребролюбки, ж. Сребролюбива жена.
стенография - само ед. Вид писмо със специални съкращения за бързо записване, обикн. на устна реч; бързопис, скоропис. // прил. стенографски, ст...
стенографка - мн. стенографки, ж. Жена стенограф.
сценаристка - мн. сценаристки, ж. Жена сценарист.
счепквам се - счепкваш се, несв. и счепкам се, св. 1. Боря се с някого, бия се, като го хващам здраво. 2. Прен. Карам се, споря остро.
смехотворен - смехотворна, смехотворно, мн. смехотворни, прил. Който предизвиква смях; смешен. Смехотворен вид. Смехотворно държание.
средисловие - мн. средисловия, ср. Спец. Среда на думата. // прил. средисловен, средисловна, средисловно, мн. средисловни. Средисловно ударение.
светлолюбив - светлолюбива, светлолюбиво, мн. светлолюбиви, прил. За растение, дърво, цвете — който обича светлината.
спелеология - само ед. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на пещерите — произход, води, органичен свят — и използването им от хората.
сребролюбец - мн. сребролюбци, м. Сребролюбив човек.
сребролюбив - сребролюбива, сребролюбиво, мн. сребролюбиви, прил. Който обича парите; алчен, скъпернически. // същ. сребролюбие, ср.
стереотипен - стереотипна, стереотипно, мн. стереотипни, прил. 1. Който е отпечатан със стереотип. 2. Прен. Който показва липса на оригиналност;...
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: