| цан - Намерени са 20 думи от търсенето |
|---|
| -ан - (от (мет)ан)Хим. Наставка за образуване имена на производни на метана, напр. пропан. |
| бан - банът, бана, мн. банове, м.Истор. Управител на област в балканските страни през Средновековието. |
| ван - (англ. van)Авт. Лекотоварен автомобил тип фургон - камионетка. |
| дан - данта, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо. • Отдавам дан (на някого). Оказвам дължимата п... |
| пан - панът, пана, мн. панове, м. 1. Учтиво обръщение към мъж в някои славянски страни; господин. 2. Истор. Полски помешчик. |
| сан - санът, сана, мн. санове, (два) сана, м. 1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика. 2. Звание, пост, с... |
| хан - ханът, хана, мн. ханове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух. // прил. хански, ханска, ханско, мн. хански. Ханск... |
| цап - междум. За наподобяване на звук от падане или удар. |
| цар - царят, царя, мн. царе, м. 1. Титла на монарх в България и Русия в миналото. 2. Владетел, който има такава титла. 3. Прен. Най-добъ... |
| чан - чанът, чана, мн. чанове, (два) чана, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове. |
| цаня - цаниш, мин. св. цаних, мин. прич. цанил, несв.; кого. Разг. Наемам (да работи за мене). Цаниха го за пазач на лозето. — цаня се. П... |
| мецана - мн. мецани, ж. 1. Одухотворен образ на мечка във фолклора и в детската литература. Пустата меца мецана, стана за смях из Балкана. ... |
| мецанин - мн. мецанини, (два) мецанина, м. Полуетаж, разположен между партера и първия етаж. |
| отрицание - мн. отрицания, ср. 1. Само ед. Отричане. 2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на жив... |
| порицание - мн. порицания, ср. Порицаване, упрек, неодобрение. |
| блицанкета - мн. блицанкети.Спец. Бърза анкета. |
| съзерцание - мн. съзерцания, ср. Мечтателно наблюдение, мечтателно състояние. |
| прорицание - мн. прорицания, ср. Предсказание, предвиждане, пророчество. |
| възклицание - мн. възклицания, ср.Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция. |
| себеотрицание - мн. себеотрицания, ср. 1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други. 2. Смелост, храброст. Той прояви се... |