Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ран - Намерени са 356 думи от търсенето
-ан - (от (мет)ан)Хим. Наставка за образуване имена на производни на метана, напр. пропан.
бан - банът, бана, мн. банове, м.Истор. Управител на област в балканските страни през Средновековието.
ван - (англ. van)Авт. Лекотоварен автомобил тип фургон - камионетка.
дан - данта, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо. • Отдавам дан (на някого). Оказвам дължимата п...
пан - панът, пана, мн. панове, м. 1. Учтиво обръщение към мъж в някои славянски страни; господин. 2. Истор. Полски помешчик.
раб - рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб.
раз - нареч. Веднъж. Разбирам от раз. Раз-два.
рай - раят, рая, само ед., м. 1. Според християнството и други религии — място, където се намират душите на праведниците след смъртта. 2...
рак - ракът, рака, мн. раци, (два) рака, м. 1. Водно членестоного животно с щипци отпред. 2. Зодиакално съзвездие (м. юни — юли). // при...
рап - рапът, рапа, само ед., м. Направление в музиката с натрапчива ритмичност, поддържана от участието на ударни инструменти.
рат - ратта, само ед., ж. Остар. 1. Война, битка. 2. Войска. // прил. ратен, ратна, ратно, мн. ратни.
рая - само ед. Истор. Немохамеданското население, което е покорено от турците и включено в границите на Турската империя.
сан - санът, сана, мн. санове, (два) сана, м. 1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика. 2. Звание, пост, с...
хан - ханът, хана, мн. ханове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух. // прил. хански, ханска, ханско, мн. хански. Ханск...
чан - чанът, чана, мн. чанове, (два) чана, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове.
бран - бранта. само ед.Остар. Война, битка.
вран - врана, врано, мн. врани, прил.За животно - който има много черен, лъскав косъм. Вран кон.
гран - (нем. Gran от лат. granum 'зърно')Фарм. Единица аптекарско тегло, равна на около 0,0622 г.
оран - оранта, само ед., ж. 1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран. 2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна...
кран - кранът, крана, мн. кранове, (два) крана, м. Устройство за пускане и спиране на течност или газ от резервоар/тръбопровод. Завъртам ...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: