ловиш, мин. св. лових, мин. прич. ловил, несв. 1. Какво/кого.
Поемам и
задържам, обикн. което се движи, с
ръка,
уста;
хващам. Котката лови мишки. Ловя топката. 2. Какво/ко-го. Преследвам хора или ловувам животни. Ловя крадци. Ловя убийци. Ловя риба. Ловя зайци. Ловя гъски. 3. Прен. Какво. Успявам да взема, хващам превозно средство. Сутрин ловя автобус в осем часа. 4. Прен. Какво. Стремя се да схвана, да използвам, да възприема, да улуча (думи, смисъл, случай, изгоден момент и др.). Ловя всяка дума. Ловя смисъла, но не разбирам всичко на английски. — ловя се. Прен. 1. Хващам се, усещам се, че правя нещо несъзнателно. Ловя се, че правя грешки в падежите. 2. Разг. Оставям се да бъда излъган, измамен. Лови се на всяка лъжа. Ловя се на обещанията. • Ловя мухите. Разг. Губя си времето, безделнича. • Ловя окото. Разг. Правя впечатление, привличам, харесвам се, обикн. с външността си. • Ловя риба в мътна вода. Разг. Използвам неуредици, бъркотия, за да извлека облаги за себе си.