мн. командировки, ж. 1. Пътуване за
изпълнение на служебна
задача извън населеното
място на учреждението или в
чужбина. Отивам в командировка. Често ме изпращат в командировка. 2. Разг. Писмена заповед за такава задача; командировъчно. 3. Разг. Парични средства, предоставени служебно за такова пътуване; командировъчни. Получих командировките за пътуването в Солун. // прил. командировъчен, командировъчна, командировъчно, мн. командировъчни.