мека, меко, мн. меки, прил. 1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух. 2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания. Мек глас. Мека светлина. 3. Който не е груб; кротък. Мек характер. 4. Който е плавен, отмерен. Меки движения. 5. Топъл, не студен. Мек средиземноморски климат. 6. Който не съдържа много варовик. Мека вода. // прил. умал. мекичък, мекичка, мекичко, мн. мекички. // същ. мекота, ж. // същ. мекост, мекостта, ж. • Мека Гана/Мария. Отстъпчив и мекушав човек.

че правиш или ядеш, ако сънуваш, значи сам ще си създаваш проблеми и главоболия. Друг ако яде мекици, някой твой близък ще се разболее.

soft