мн. караули, (два) караула, м. 1. Само ед. Въоръжена охрана на военни обекти или затвор; пост. Поставям караул. Сменям караул. 2. Само ед. Служба на въоръжена охрана. Стоя на караул. 3. Лицето, което е на въоръжена охрана. На вратата има един караул. // прил. караулен, караулна, караулно, мн. караулни.
Съновник: Караул
B съня съобщава за пречки и трудности в онези твои начинания или намерения, които разчитат на случаен шанс или не са съвсем почтени. Aко ти караулиш, ще се безпокоиш за дома и близките си.