издуваш, несв. и
какво е издуя">издуя, св.; какво.
Правя нещо да приеме изпъкнала обла
форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух): надувам. Издувам джоб. Издувам гърди. Издувам бузи. — издува ме (или те, го. я, ни, ви, ги). Изпитвам вътрешно напрежение от желание или необходимост да се смея, да плача и др.; напушва ме. Издува ме на смях. Издува ме на плач. — издувам се/издуя се. 1. Добивам изпъкнала или кръгла форма, като се изпълвам, обикн. с въздух. Бузите му се издуха от храната. 2. Изпитвам вътрешно напрежение от храна, газове, прилошаване.