извикваш, несв. и извикам, св. 1. Издавамкратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — извика мъжът. 2. Кого/на кого. Вик-вам по име, за да се отзове или да дойде; призовавам, каня. — Иване! — извика му тя. Извикаха го при директора. Извикаха ни на сватба. 3. Прен. Какво. Предизвиквам, пораждам. Тази случка извика у мене тъга.