мн. избраници, м. 1.
Човек,
който е избцан
чрез гласуване.
Народен избраник. 2. Любим мъж. 3. Лице, което се отличава от другите по качества, или лице, което някой отделя, предпочита. Избраник на класа. Избраник на учителката по химия. • Избраник на съдбата. Човек с големи способности и щастлива съдба, с голям късмет.