зашеметяваш, несв. и
зашеметя, се.;
кого.
Предизвиквам виене на свят, замайване или
загуба на
съзнание с удар, алкохол, силни преживявания и под. Падането го зашемети. Виното го зашемети. —- зашеметявам се/зашеметя се. Изпитвам замайване от удар, алкохол, силни преживявания и под.