мн. заповеди, ж. 1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане. Ректорът издаде заповед занятията да започнат на 1 октомври. Заповед за уволнение. Заповед за назначение. 2. Документ с писмено нареждане. Заповедта от министъра е три страници. • Десетте Божи заповеди. Според християнските вярвания - десет заповеди, които представляват основните морални норми на християнството.
Съновник: Заповед
че получаваш и изпълняваш, ако сънуваш, ще се чувстваш сигурен и уверен в работата си. ако ти даваш заповеди някому, самочувствието или репутацията ти значително ще пострадат.