мн. закони, (два) закона, м. 1. Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отношения между гражданите в една страна. Спазвам законите. Издавам закони. 2. Сборник с нормативни актове. 3. Писани или неписани норми и правила на поведение и живот в група или общност. Християнски закон. Семейни закони. Селски закони. 4. Връзка и зависимост между явленията в обективната действителност. Природни закони. Закони на физиката. Обществени закони. Закон за земното привличане. • Извън закона. Без граждански и политически права. • Закон Божи. Правила на християнската религия, изучавани като учебен предмет. • Драконови закони. Сурови закони.
Съновник: Закон
че спазваш, ако сънуваш, ще получиш тежки обвинения. ако нарушаваш закона, ще те поощрят незаслужено. ако пишеш, създаваш или въдворяваш закон, значи добродетелите ти ще се превърнат в най-лошите ти качества.