завираш, несв. и
завра, св. 1.
Какво.
Пъхвам,
мушвам.
Завирам ръце в джобовете. 2. Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено. Заврях писмото в лицето му. Заврях парите в ръцете и. 3. Прен. Разг. Какво. Мушвам, слагам така, че не мога да намеря. Къде си завряла новата ми риза, никъде не я открих. — завирам се/завра се. 1. Пъхам се, мушвам се, обикн. в тясно място. Завирам се между храстите. 2. Спотайвам се. Какво си се заврял при печката, навън има работа. 3. Прен. Намесвам се в работи, които не ме засягат. Не се завирай в чужди работи, че ще си изпатиш. 4. Прен. Разг. Стоя на длъжност, живея, намирам се на място, в град и т. н., които са ми неприятни. Завряла съм се в това село, нищо не виждам от живота. // същ. завйране, ср. // прил. заврян, завряна, завряно, мн. заврени. • Завирам/завра глава/поглед и под. Разг. 1. Занимавам се прекалено усърдно с нещо, свързано с гледане. Вечно заврял нос в книгите. 2. От смущение, негодувание гледам дълго в една точка. Заврял поглед в пода. • Завирам/завра в лицето (на някого). Натрапвам. Не ми завирай в лицето твоите способности. • Завирам/завра в миша дупка. 1. Нахоквам жестоко. 2. Отмъщавам.