| ъгъ - Намерени са 15 думи от търсенето |
|---|
| ага - мн. аги.Истор. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин. |
| его - само ед. Аз, собствената ми личност. |
| иго - само ед. Робство, гнет. Турско иго. |
| ъгъл - мн. ъгли, (два) ъгъла.1. В геометрията - част от равнина между две прави линии излизащи от една точка.2. Място където се пресичат ... |
| кръгъл - кръгла, кръгло, мн. кръгли, прил. 1. Който има форма на кръг. Кръгла луна. Кръгъл диск. 2. Прен. Който е съвършен, завършен, пълен... |
| триъгълен - триъгълна, триъгълно, мн. триъгълни, прил. Който има форма на триъгълник. Триъгълна кутия. Триъгълна маса. |
| краеъгълен - краеъгълна, краеъгълно, мн. краеъгълни, прил. • Краеъгълен камък. Основен, най-важен (въпрос, проблем и др.). |
| крайъгълен - крайъгълна, крайъгълно, мн. крайъгълни, прил. Краеъгълен. |
| триъгълник - мн. триъгълници, (два) триъгълника, м. 1. Спец. Геометрична фигура, състояща се от три страни. Чертая равностранен триъгълник. 2. ... |
| осмоъгълник - мн. осмоъгълници, м. Геометрическа фигура с осем ъгъла. |
| правоъгълен - правоъгълна, правоъгълно, мн. правоъгълни, прил. Който е с поне един прав ъгъл. Правоъгълен триъгълник. |
| многоъгълник - мн. многоъгълници, (два) многоъгълника, м. Спец. Геометрическа фигура, която лежи в една равнина, ограничена от начупена затворена... |
| правоъгълник - мн. правоъгълници, (два) правоъгълника, м. Правоъгълен четириъгълник. |
| седмоъгълник - мн. седмоъгълници, (два) седмоъгълника, м. В геометрията — многоъгълник със седем ъгъла. |
| четириъгълник - мн. четириъгълници, (два) четириъгълника, м. Геометрична фигура, която има четири ъгъла. |