к--а - Намерени са 32 думи от търсенето |
къна - само ед. Вид растителна кафявочервена боя за коса (и за нокти при някои народи). |
къща - мн. къщи, ж. 1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство. Виждаха се къщите на селото. По тази улица има хуба... |
кожа - мн. кожи, ж. 1. Само ед. Външната обвивка на тялото у човек или животно. Кожата ми е суха. Мажа кожата си с крем. 2. Тази обвивка ... |
кола - мн. коли, ж. Спец. В печатното дело - определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема -. Тази книга и... |
кова - ковеш, мин. св. ковах, мин. прич. ковал, несв. 1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изде... |
кога - въпр. нареч. 1. Във въпрос: по кое време. Кога заминавате? Кога си ходил за последен път на кино? 2. Като съюз. За въвеждане на по... |
коза - мн. кози, ж. Домашно животно с рога, дълъг остър косъм и брада, отглеждано за мляко, месо и вълна. // същ. умал. козичка, мн. кози... |
кока - само ед. Тропически южноамерикански храст, от който се получава кокаин. |
кома - само ед. Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в... |
копа - мн. копи, ж. Купа. |
кора - мн. кори, ж. 1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора. 2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук,... |
коса - мн. коси, ж. 1. Съвкупността от косми по главата на човек. Дълга коса. Руса коса. Момиче е черна коса. 2. Остар. Плитка. Плета си ... |
кота - мн. коти, ж. 1. Спец. Височина на точка, отчетена от даден хоризонт. 2. Спец. В топографията — цифра, която изразява разликата меж... |
кофа - мн. кофи, ж. Ламаринен или пластмасов цилиндричен съд за носене или за вадене на вода от кладенец. // същ. умал. кофичка, мн. кофи... |
коча - мн. кочи, ж. В религиозните ритуали — блюдо от варено и отцедено жито, оформено и украсено със захар и орехови ядки, което се подн... |
кама - мн. ками, ж.1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.2. Железен или дървен клин. |
кука - мн. куки, ж. 1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на зак... |
кажа - кажеш, мин. св. казах, мин. прич. казал , св. — вж. казвам. |
каза - мн. кази, ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия. |
кака - мн. каки, ж. 1. По-голяма сестра. Вкъщи ли е кака ти? 2. По-голяма братовчедка. 3. Разг. В съчетание с женско име. Всяка по-голяма... |