| ко--- - Намерени са 71 думи от търсенето |
|---|
| косъм - мн. косми, (два) косъма, м. Рогов нишковиден израстък по кожата на човек или животно. Косата - е черна, тук-там с бели косми. Коте... |
| ковък - ковка, ковко, мн. ковки, прил. Който се поддава на коване. Ковък метал. |
| копър - само ед. Градинско тревисто растение със силно нарязани листа и силна миризма, което се употребява като подправка, в медицината и ... |
| колеж - мн. колежи, (два) колежа, м. 1. Висше или средно учебно заведение в Англия и САЩ. 2. Полувисше или средно учебно заведение с панс... |
| комби - само ед. Лек автомобил, чийто багажник е слят с купето. |
| коноп - само ед. 1. Едногодишно тревисто растение, от чиито стъбла се получава влакно, а от семената му - масло. Отглеждам коноп. Обработв... |
| кобра - мн. кобри, ж. 1. Вид силноотровна змия, срещаща се най-често в Южна Азия и в Южна Америка; змия очиларка. 2. Прен. Много зла жена. |
| кобур - мн. кобури, (два) кобура, м. Кожен калъф за пистолет. Под куртката му се виждаше кобурът на пистолета. |
| ковач - мн. ковачи, м. 1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал. Този ковач кове подкови и други железа. 2. Занаятчия, който... |
| ковна - ковнеш, мин. св. ковнах, мин. прич. ковнал, св.— вж. коввам. |
| кодов - кодова, кодово, мн. кодови, прил. Който се отнася до код. Кодова комбинация. |
| кодош - мн. кодоши, (два) кодоша, м. Разг. Шега, подигравка, забава. Голям кодош падна днес в училище. Правя си кодош. |
| кожен - кожена, кожено, мн. кожени, прил. Който е изработен от кожа. Кожена чанта. Кожени обувки. |
| кожух - мн. кожуси, (два) кожута, м. 1. Палто от кожа с козината навътре. Кожухът ми много топли. 2. Прен. Разг. Кожа на тялото на животно... |
| козар - козарят, козаря, мн. козари, м. Човек, който пасе, понякога отглежда стадо с кози. Козарят изкарва козите. |
| козел - мн. козли, (два) козела, м. 1. Мъжка коза. 2. Прен. Пренебр. Застаряващ похотлив мъж. |
| козни - само мн. Остар. Тайни и коварни замисли и интриги, сплетни. Козните на дявола. |
| който - вин. за лице когото, дат. за лице остар. комуто, която, което, мн. които, относ. мест. Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено опр... |
| кокал - мн. кокали, (два) кокала, м. Разг. 1. Кост. Боли ме кокалът на крака. 2. Прен. Само ед. Само членувано. Нещо, обикн. служба, което... |
| ко-ко - междум. За наподобяване на звуци, които се издават от кокошката и петела в определени случаи. |