дразниш, мин. св. дразних, мин. прич. дразнил, несв. 1. Кого/какво.
Предизвиквам раздразнение, дискомфорт, яд,
дори гняв с умишлени действия или със своите качества.
Дразня сестра си. Дразня кучето. Присъствието му ме дразни. 2. Какво. Възбуждам орган, сетиво и др., вкл. довеждам до болезненост. Мирисът на сирене дразнеше обонянието му. Пърженото дразни стомаха. 3. Кого. Предизвиквам нервно напрежение, вълнение, възбуда. Красивото момиче дразнеше всички мъже в залата и ги подтикваше към неприятни сравнения. — дразня се. Ядосвам се, изпадам в раздразнение. Дразня се от подобни прояви.