(по собств. Александър Македонски (356-323 г, пр. Хр.) - македонски цар и
завоевател)В съчет.
александрийски стих (литер.)- стих от 12 срички с
цезура в средата, използван за
първи път във Франция в поема за Александър Македонски от XII в. и утвърден като класически стих на епоса и трагедията; в българската поезия при женска рима сричките са 13.