| ичен - Намерени са 221 думи от търсенето |
|---|
| очен - очна, очно, мн. очни, прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести. |
| учен - учена, учено, мн. учени, прил. 1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен. 2. Разг. Който е учил мног... |
| иден - идна, идно, мн. идни, прил. Който идва, следващ. Идни поколения. |
| имен - мн. именни, прил. • Имен ден. Ден, посветен на името на светец, и празник на хората със същото име. Празнувам именния си ден на Ив... |
| личен - лична, лично, мн. лични, прил. 1. Който се отнася до едно лице; принадлежи на едно лице; частен, индивидуален. Личен автомобил. Ли... |
| обичен - обична, обично, мн. обични, прил. Разг. Който има качество да бъде обичан. Обична сестра. |
| уличен - улична, улично, мн. улични, прил. 1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия. 2. Прен. Който е невъзпитан, долен, гр... |
| епичен - епична, епично, мн. епични, прил. 1. Епически. 2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития. |
| античен - антична, антично, мн. антични.1. Който се отнася до времето на Стара Гърция и Рим.2. Древен, класически.// същ. античност, антично... |
| двоичен - двоична, двоично, мн. двоични, прил. • Двоична бройна система. Бройна система от числа, която си служи само с две различни цифри, ... |
| комичен - комична, комично, мн. комични, прил. 1. Който се отнася до комедия. Комичен сюжет. Комична роля. Комично изпълнение. 2. Който е см... |
| логичен - логична, логично, мн. логични, прил. 1. Който е разумен, закономерен, произтича от връзката между нещата. Логичен извод. Логично р... |
| наличен - налична, налично, мн. налични, прил. Който е налице, не е изразходван, на разположение е. Налични пари. |
| паричен - парична, парично, мн. парични, прил. 1. Който е свързан с пари. Парични затруднения. Парична награда. 2. В който се работи с пари.... |
| отличен - отлична, отлично, мн. отлични, прил. 1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист. 2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. О... |
| кубичен - кубична, кубично, мн. кубични, прил. 1. Който има формата на куб. Кубично тяло. 2. Разг. Кубически. |
| изричен - изрична, изрично, мн. изрични, прил. Който е казан безусловно, специално, категорично. Има изрична заповед. |
| себичен - себична, себично, мн. себични, прил. Който обича само себе си; егоистичен. // нареч. себично. // същ. себичност, себичността, ж. |
| типичен - типична, типично, мн. типични, прил. 1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер. 2. Който притежава в най-чис... |
| химичен - химична, химично, мн. химични, прил. Химически. |