| х---а - Намерени са 22 думи от търсенето |
|---|
| хърба - мн. хърби, м. и ж. Разг. Хърбав човек или животно. |
| хвана - хванеш, мин. св. хванах, мин. прич. хванал, св. - вж. хващам. |
| хилка - мн. хилки, ж. 1. Приспособление за игра на тенис на маса, което има елипсовидна плоска форма и дръжка. 2. Прен. Жарг. Много слаб ч... |
| хазна - мн. хазни, ж. Остар. Държавна парична съкровищница; трезор. |
| хайка - мн. хайки, ж. 1. Организирано преследване на дивеч. Хайка за вълци. 2. Група, която организира такова преследване. Многобройна хай... |
| хайта - мн. хайти, м. и ж. Хаймана. |
| хакна - хакнеш, мин. св. хакнах, мин. прич. хакнал, св. — вж. хаквам. |
| халба - мн. халби, ж. Голяма чаша за бира (обикн. с дръжка), която събира половин литър. Изпих две халби бира. |
| халва - само ед. Сладкарско изделие — гъста или втвърдена каша от разтопена захар, сусамово семе, тахан, ядки и др. Сусамена халва. // при... |
| халка - мн. халки, ж. 1. Малко метално колелце; брънка. Скъсана халка на синджир. 2. Годежен или венчален пръстен без украшения. 3. Само м... |
| хапка - мн. хапки, ж. 1. Количество храна, което се лапа и се гълта наведнъж. Хапка по хапка. 2. Жарг. Хапване, хранене. 3. Жарг. Събиране... |
| хапна - хапнеш, мин. св. хапнах, мин. прич. хапнал, св. — вж. хапвам. |
| харта - мн. харти, ж. Название на документ — споразумение с особена обществена значимост, често в междудържавните отношения. Харта за прав... |
| харча - харчиш, мин. св. харчих, мин. прич. харчил, несв.; какво. Разг. 1. Изразходвам пари. Заплатата не им стига, защото харчат много. 2... |
| хиена - мн. хиени, ж. Хищен бозайник от рода на кучетата, който се храни основно с мърша. |
| ходжа - мн. ходжи, м. Мюсюлмански свещеник. |
| храна - мн. храни, ж. 1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна. 2. Прен.... |
| храча - храчиш, мин. св. храчих, мин. прич. храчил, несв. Отделям, плюя храчка. Храча кръв. // същ. храчене, ср. |
| хрема - само ед. Възпаление на носната лигавица, придружено от сополи и често кихане; ринит. |
| хукна - хукнеш, мин. св. хукнах, мин. прич. хукнал. св. — вж. хуквам. |