траеш, мин. св.
трая, мин. прич. траял, несв. 1.
Съществувам или се
извършвам в определено
време. Тържеството трая два часа. Щастието трая две години. 2.
Издържам, не се развалям, не се повреждам. Това грозде трае много. Млякото не трае дълго. 3. Разг. Търпя, понасям. Трая на болки. — трая си. Разг. Мълча си, кротувам си, не се намесвам. Другите протестираха, но аз си траех. • Трай, коньо, за зелена трева. Разг. За израз на неверие, че нещо ще се промени, когато съветват някого да търпи.