бие - Намерени са 33 думи от търсенето |
бре - част.Диал. При обръщение или вместо обръщение - за изразяване на фамилиарност, пренебрежение, ирония. |
вие - или съкр. вий, вин. вас, крат. ви, дат. остар. вам. крат. ви, лично мест.1. Употребява се за посочване на лицата, на които се гово... |
ние - съкр. ний, вин. нас, крат. ни, дат. остар. нам, крат. ни, лично мест. 1. Означава говорещия и събеседника/събеседниците му или гов... |
бик - бикът, бика, мн. бикове и бици, (два) бика.Мъжко говедо за разплод. |
бис - 1. Междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.2. Същ. бисът, биса, мн... |
бит - битът, бита, само ед., м.Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една со... |
бич - бичът, бича, мн. бичове, (два) бича, м.1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с конто се удря, бие; камшик.2. П... |
бия - биеш, мин. св. бих, мин. прич. бил, несв.1. Кого/какво. Нанасям удари, за да причиня болка. Той ме бие всеки ден.2. Какво. С удари... |
би- - (лат. bis)Първа съставна част на сложни думи със значение 'два пъти, двоен', напр. бином. |
бил - (англ. bill)В Англия, САЩ и др. - законопроект. |
убиец - мн. убийци, м. 1. Човек, който е убил друг човек. 2. Човек, който с поведението си е причинил смърт на друг човек. |
табиет - мн. табиети, (два) табиета, м. Разг. Характер, своеобразност, привичка. Неговите табиети всеки ги знае. |
биенале - мн. биеналета.Международен конкурс, преглед, фестивал на изкуствата, които се устройват на две години веднъж. |
съзъбие - мн. съзъбия, ср. Остар. Съвкупността от всички зъби в устната кухина. |
очебиен - очебийна, очебийно, мн. очебийни, прил. Който много лесно се открива, много добре се забелязва. Очебийна разлика. |
подобие - мн. подобия, ср. 1. Обикн. ед. Сходство, прилика. 2. Прен. Предмет, който прилича на друг предмет. Това огледало е подобие на стар... |
пособие - мн. пособия, ср. Предмет, който служи на обучението, или такава книга; помагало. |
шегобиец - мн. шегобийци, м. Шегаджия. // прил. шегобийски, шегобийска, шегобийско, мн. шегобийски. // същ. шегобийство, мн.шегобийства, ср. |
миролюбие - само ед. Стремеж към съхранение на мира и мирните отношения. |
отцеубиец - мн. отцеубийци, м. Убиец на баща си. |