Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

дипл - Намерени са 18 думи от търсенето
дипла - мн. дипли, ж. 1. Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. Кадифената завеса падаше на дипли надолу. 2. Вдлъбнато място в зем...
дипля - диплиш, мин. св. диплих, мин. прич. диплил, несв. 1. Правя на дипли. 2. Какво. Сгъвам, прегъвам. Дипля изпраните дрехи. 3. За план...
диплом - мн. дипломи, (два) диплома, м. Диплома.
сдипля - сдиплиш, мин. св. сдиплих, мин. прич. сдиплил, св. — вж. сдиплям.
диплома - мн. дипломи, ж. 1. Свидетелство за завършване на учебно заведение или за присъждане на някакво звание. Диплома за средно образован...
надипля - надиплиш, мин. св. надиплих, мин. прич. надиплил, св. — вж. надиплям.
сдиплям - сдипляш, несв. и сдипля, св.; какво. Правя на дипли; сгъвам.
дипломат - мн. дипломати, м. 1. Длъжностно лице, което осъществява официалните отношения на една държава, чийто представител е, с други държа...
диплянка - мн. диплянки, ж. Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на...
надиплям - надипляш, несв. и.надипля, св.; какво. 1. Сгъвам материя или дрехи на дипли. 2. Сгъвам внимателно дрехи.
раздипля - раздиплиш, мин. св. раздиплих, мин. прич. раздиплил, св. — вж. раздиплям.
дипленица - обикн. ед. • Сабя дипленица. Тънка сабя (в народното творчество).
дипломант - мн. дипломанти, м. Студент, който подготвя дипломна работа или дипломен проект за получаване на диплома за завършено висше образов...
раздиплям - раздипляш, несв. и раздипля, св.; какво. Разгръщам, разтварям нещо надиплено. Раздиплям чеиз.
дипломация - само ед. 1. Дейността на правителството за осъществяване на външната политика на държавата. 2. Специалност във висше учебно заведе...
дипломатичен - дипломатична, дипломатично. мн. дипломатични, прил. Който се извършва умело, хитро, като от дипломат; изкусен, премислен. Дипломат...
дипломирам се - дипломираш се, несв. Получавам диплома за завършено средно или висше образование.
дипломатически - дипломатическа, дипломатическо, мн. дипломатически, прил. 1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера. 2. ...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: