буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
квит - нареч. Разг. Наравно. Ти ми направи услуга, аз ти помогнах в строителството — сега сме квит. |
квитанция - мн. квитанции, ж. Разписка, която се издава при внасяне на пари или ценности. Дадоха ли ти квитанция, че си платил таксата? |
квича - квичиш, мин. св. квичах, мин. прич. квичал, несв. 1. За свиня, куче и др. — издавам характерен вик, обикн. при силен глад, болка. ... |
кворум - само ед. Определен най-малък задължителен брой на присъстващи на събрание, при който решенията му са законни. Има кворум. Няма кво... |
квота - мн. квоти, ж. 1. Определен брой. количество, процент, дял при разпределяне на нещо. Квотата на парите за командировки в чужбина не... |
кебап - само ед. 1. Отбрани късчета месо, печено във фурна или на скара. По Коледа се прави най-хубавият кебап от филе. 2. Ястие от малки ... |
кебапче - мн. кебапчета, ср. Продълговато изделие от кайма с подправки, печено на скара. Атрибут на всеки пазар са скарите с кебапчета и апе... |
кебапчия - мн. кебапчии, м. Разг. Човек, който прави кебапчета. |
кевря се - кевриш се, мин. св. кеврих се, мин. прич. кеврил се, несв. Пренебр. Плезя се, кривя се в знак на пренебрежение и подигравка. |
кегелбан - само ед. Игра, при която с топка се събарят кегли; боулинг. |
кегли - само мн. Фигури за играта кегелбан. |
кедър - мн. кедри, (два) кедъра, м. 1. Вечнозелено дърво с пирамидална корона, разпространено на Север или в Средиземноморието, с ценна дъ... |
кей - кеят, кея, мн. кейове, (два) кея, м. Място на пристанище, където спират плавателните съдове. На кея имаше един кораб, който разтов... |
кейк - кейкът, кейка, мн. кейкове, (два) кейка, м. Печен сладкиш, направен от яйца, брашно, мляко и набухвател; кекс. |
кекав - кекава, кекаво, мн. кекави, прил. Разг. 1. Който е болнав, незакален, неиздръжлив физически или психически. 2. Прен. Който е неспо... |
кеклик - мн. кеклици, (два) кеклика, м. Вид яребици със сива перушина и червени крака; скална яребица. |
кекс - кексът, кекса, мн. кексове, (два) кекса, м. Кейк. |
кел - келът, кела, само ед., м. Кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите. |
келепир - само ед. Разг. 1. Печалба, получена без труд. Голям келепйр имат от тая продажба. 2. Обикн. с отрицание. Нещо хубаво, печалба. Цял... |
келеш - мн. келеши, м. Разг. 1. Презрян, долен човек. Никой не иска да си има работа с келеш като тебе. 2. Неопитен, незрял човек. Събрал ... |
келнер - мн. келнери, м. Сервитьор. |
келнерка - мн. келнерки, ж. Сервитьорка. |
келяв - келява, келяво, мн. келяви, прил. Разг. 1. Който е болен от кел. 2. За земя — която е гола или е покрита със слаба, ниска растител... |
кенар - мн. кенари, м. 1. Ивица, втъкана в плат за украса. Платно с копринени кенари. 2. Плат с такава ивица. Купих си кенар за блуза. |
кенарен - кенарена, кенарено, мн. кенарени, прил. Който има кенари. Кенарени ръкави. |
кенгуру - мн. кенгурута, ср. Двуутробен тревопасен бозайник с къси предни и дълги задни крака, който се движи с подскоци и отглежда малките ... |
кеневир - само ед. Зебло. |
кенеф - мн. кенефи, (два) кенефа, м. Жарг. Отходно място; клозет. |
кентавър - мн. кентаври, (два) кентавъра, м. 1. Митологическо същество с човешки образ и конско тяло. 2. Спец. Само ед. В астрономията — съзв... |
кепазя - кепазиш, мин. св. кепазих, мин. прич. кепазил, несв.; какво/кого. Разг. Излагам, позоря. Кепази името на баща си. — кепазя се. Изл... |
кепе - мн. кепета, ср. Продълговата мека шапка без козирка. Войнишко кепе. |
кепенци - само мн. Дървени или ламаринени капаци на врата на магазин, витрина, прозорец. Вдигам кепенците. Пускам кепенците. • Пускам/пусна ... |
керамзит - само ед. Строителен материал, получен от печена глина и други вещества, който се използва за запълване на бетон. |
керамика - само ед. 1. Изделия от глина. Харесвам бялата българска керамика. 2. Производство на изделия от глина. В тези страни е развита кер... |
керван - мн. кервани, (два) кервана, м. Колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари. Керванът спрял да нощува. Р... |
керванджийка - само ед. Разг. Звездата Сириус, която изгрява преди разсъмване. |
керванджия - мн. керванджии, м. Мъж, който превозва товари с керван. С кервана вървели няколко керванджии. |
кервиз - само ед. Целина. |
керемида - мн. керемиди, ж, 1. Печена от глина плочка с различна форма и червен цвят, използвана за покриване на сгради; цигла. Купиха и кере... |
керемидчия - мн. керемидчии, м. Разг. Мъж, който прави керемиди. |