| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| додея - додееш, мин. св. додях, мин. прич. додял. св. — вж. додявам. |
| додява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и додее ми, св.; безл. Омръзва ми, става ми скучно. |
| додявам - додяваш, несв. и додея, св.;на кого. Разг. Досаждам, дотягам, омръзвам. Стига си ми додявал! |
| доен - дойна, дойно, мн. дойни, прил. Който дава мляко, който може да се дои. Дойна крава. • Дойна крава. Разг. Богат човек, който е пост... |
| дожалее ми - мин. св. дожаля ми, мин. прич. дожаляло ми, св. - вж. дожалява ми. |
| дожалява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и дожалее ми, св.; безл. Обхваща ме жал, става ми жал за някого или за нещо. |
| доживея - доживееш, мин. св. доживях, мин. прич. доживял, св. — вж. доживявам. |
| доживотен - доживотна, доживотно, мн. доживотни, прил. Който е предвиден да трае до края на живота на някого. Доживотен затвор. |
| доживявам - доживяваш, несв. и доживея, св. 1. Какво. Живея края на живота си; доизживявам 2. Какво, до какво. Дочаквам нещо (да стане). Дожив... |
| доза - мн. дози, ж. 1. Определено количество от нещо, което се взема или прави наведнъж. Голяма доза. Доза хероин. Направих две дози слад... |
| дозатор - мн. дозатори, (два) дозатора, м. 1. Приспособление за автоматично отмерване на определено количество. 2. Съд за отмерване на опред... |
| доземи - нареч. Разг. До земята; ниско. Наведох се доземи. |
| дозирам - дозираш, несв. и св.; какво. Определям, размервам дози от нещо. Маслото при готвене трябва да е добре дозирано. // същ. дозиране, ... |
| дозировка - обикн. ед. 1. Дозиране. 2. Разг. Доза (в 1 знач.). // прил. дозировъчен, дозировъчна, дозировъчно, мн. дозировъчни. |
| дознание - мн. дознания, ср. Спец. В правото - предварително разследване на престъпление преди следствието, както и документът, който го отра... |
| доилен - доилна, доилно, мн. доилни, прил. Който е предназначен за доене. Доилна машина. |
| доилка - мн. доилки, ж. Уред за механично доене на животни. |
| доиска ми се - мин. св. доиска ми се, мин. прич. доискало ми се, св. — вж. доисква ми се. |
| доисква ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доиска ми се, св. Обхваща ме внезапно желание за нещо; приисква ми се. Доисква ми се мляко... |
| дойда - дойдеш, мин. св. дойдох, мин. прич. дошъл, св. — вж. идвам. |
| дойка - мн. дойки, ж. 1. Наскоро родила жена, която кърми чуждо дете; кърмачка. 2. Детегледачка, бавачка. |
| док - докът, дока, мн. докове, (два) дока, м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби. |
| докажа - докажеш, мин. св. доказах, мин. прич. доказал, св. — вж. доказвам. |
| доказателство - мн. доказателства, ср. 1. Факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо. Привеждам доказател... |
| доказвам - доказваш, несв. и докажа, св. 1. Привеждам доказателства (в 1 знач.) в полза на нещо. Чрез тези разсъждения доказваме, че хипотеза... |
| доказуем - доказуема, доказуемо, мн. доказуеми, прил. Който може да бъде доказан. Доказуем извод. |
| докарам - докараш, св. — вж. докарвам. |
| докарвам - докарваш, несв. и докарам, св. 1. Какво/кого. Карам, возя някого или нещо до определено място. Докарах го на гости. Докарах колата... |
| докато - съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, чието действие се извършва едновременно с действието на гла... |
| докача - докачиш, мин. св. докачих, мин. прич. докачил, св. — вж. докачам. |
| докачам - докачаш, несв. и докача, св. 1. Разг. Как-вокого. Докосвам (в 1 знач.). С пръст да го докачиш, ще ревне. 2. Разг. Какво. Вземам, п... |
| докачлив - докачлива, докачливо, мн. докачливи, прил. Който лесно се докача, който лесно се обижда. //същ. докачливост, докачливостта, ж. |
| докер - мн. докери, м. Товаро-разтоварач на кораби. // прил. докерен, докерна, докерно, мн. докерни. // прил. докерски, докерска, докерско... |
| докипи ми - мин. св. докипя ми, мин. прич. докипяло ми, св. — вж. докипява ми. |
| докипява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и докипи ми, св.; безл. Разг. Внезапно ме обхваща гняв, кипвам; прикипява ми. |
| докиселее ми - мин. св. докиселя ми, мин. прич. докиселяло ми, св. — вж. докиселява ми. |
| докиселява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и докиселее ми, св.; безл. 1. Става ми кисело в устата. 2. Прен. Става ми неприятно, обхваща ме... |
| доклад - мн. доклади, (два) доклада, м. 1. Публично излагане на мнение по определен научен, политически и др. проблем. Доклади от сесията з... |
| докладвам - докладваш, несв. 1. Правя служебен доклад. Докладвах (за) произшествието. 2. Обикн. в армията — съобщавам за пристигането на някак... |
| докладчик - мн. докладчици, м. Лице, което изнася доклад. |