| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| неоспорим - неоспорима, неоспоримо, мн. неоспорими, прил. Който не може да бъде оспорен. Неоспорима победа. // същ. неоспоримост, неоспоримост... |
| неотдавна - нареч. В недалечното минало, преди малко време, наскоро. Неотдавна го срещнах пак. |
| неотдавнашен - неотдавнашна, неотдавнашно, мн. неотдавнашни, прил. Който е станал неотдавна; скорошен. Неотдавнашни събития. |
| неотколе - нареч. Диал. Неотдавна, наскоро. |
| неотколешен - неотколешна, неотколешно, мн. неотколешни, прил. Неотдавнашен. |
| неотложен - неотложна, неотложно, мн. неотложни, прил. Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ. Неотложни дела. // същ. неотложнос... |
| неотлъчен - неотлъчна, неотлъчно, мн. неотлъчни, прил. Който не се отлъчва; постоянен. Болестите са неотлъчен спътник на бедността. |
| неотразим - неотразима, неотразимо, мн. неотразими, прил. Необичаен, много силен, покоряващ, завладяващ. Неотразимо впечатление. // същ. неотр... |
| неотскоро - нареч. От доста време, отдавна. Той живее в този град неотскоро. |
| неотстъпчив - неотстъпчива, неотстъпчиво, мн. неотстъпчиви, прил. Който не обича да прави отстъпки. // същ. неотстъпчивост, неотстъпчивостта, ж. |
| неофициален - неофициална, неофициално, мн. неофициални, прил. Който няма официален характер. Неофициална визита. Неофициален източник. |
| неохота - само ед. Липса на желание; нежелание. Стана от мястото си с неохота. |
| неоценим - неоценима, неоценимо, мн. неоценими, прил. Който има много голяма цена; безценен, много важен. Неоценима помощ. // същ. неоценимос... |
| неочакван - неочаквана, неочаквано, мн. неочаквани, прил. Който не е очакван; внезапен, непредвиден. Неочаквана поява. // същ. неочакваност, н... |
| неписан - неписана, неписано, мн. неписани, прил. Който съществува по обичай, а не чрез законодателство. Неписани закони. |
| неплатен - неплатена, неплатено, мн. неплатени, прил. Който не е платен. • Неплатен отпуск. Отпуск, по време на който не се получава възнагра... |
| непобедим - непобедима, непобедимо, мн. непобедими, прил. Който не може да бъде победен. Непобедима армия. // същ. непобедимост, непобедимостт... |
| неповинен - неповинна, неповинно, мн. неповинни, прил. Остар. Невинен. Неповинен младенец. |
| неповторим - неповторима, неповторимо, мн. неповторими, прил. Който няма да се повтори; изключителен, единствен. Неповторимо преживяване. |
| непогрешим - непогрешима, непогрешимо, мн. непогрешими, прил. Който никога не греши. Непогрешими предчувствия. // същ. непогрешимост, непогреши... |
| неподатлив - неподатлива, неподатливо, мн. неподатливи, прил. Който не се поддава на въздействие. // същ. неподатливост, неподатливостта, ж. |
| неподвижен - неподвижна, неподвижно, мн. неподвижни, прил. 1. Който не се движи, стои в едно и също положение. 2. Който не обича да се движи. /... |
| неподкупен - неподкупна, неподкупно, мн. неподкупни, прил. Който не може да бъде подкупен; честен. Неподкупен политик. // същ. неподкупност, не... |
| неподражаем - неподражаема, неподражаемо, мн. неподражаеми, прил. Който не може да бъде наподобен; изключителен, великолепен. Неподражаем стил н... |
| непозволен - непозволена, непозволено, мн. непозволени, прил. Недопустим. Непозволени средства. |
| непознат - непозната, непознато, мн. непознати, прил. 1. Който не е познат; неизвестен. Непозната местност. 2. Същ. Непознат човек. Непозната... |
| непоколебим - непоколебима, непоколебимо, мн. непоколебими, прил. Който не може да бъде разколебан. Непоколебима увереност. // същ. непоколебимо... |
| непокорен - непокорна, непокорно, мн. непокорни, прил. Който не се покорява, не се подчинява; непослушен. Непокорна съпруга. // същ. непокорно... |
| непокорство - мн. непокорства, ср. Проява на непокорен човек; непослушание. |
| непокръстен - непокръстена, непокръстено, мн. непокръстени, прил. Който не е покръстен, не е приел християнството. |
| непокътнат - непокътната, непокътнато, мн. непокътнати, прил. Който не е засегнат; цял, цялостен, здрав. Месото остана непокътнато. |
| непоносим - непоносима, непоносимо, мн. непоносими, прил. Който трудно се понася; много силен, тежък. Непоносима загуба. Непоносима жега. // с... |
| непонятен - непонятна, непонятно, мн. непонятни, прил. Неразбираем, неясен, странен. По непонятни причини. // същ. непонятност, непонятността,... |
| непоправим - непоправима, непоправимо, мн. непоправими, прил. 1. Който не може да бъде поправен. Непоправима грешка. 2. Прен. Който не се проме... |
| непорочен - непорочна, непорочно, мн. непорочни, прил. Който няма пороци; нравствено чист, безгрешен, девствен. Непорочен живот. Непорочно дет... |
| непосветен - непосветена, непосветено, мн. непосветени, прил. Който не е посветен в някаква тайна, незапознат с нещо. // същ. непосветеност, не... |
| непосилен - непосилна, непосилно, мн. непосилни, прил. Който не е по силите на някого; тежък, труден. Непосилен труд. |
| непослушание - мн. непослушания, ср. Нежелание да се слуша някого, непокорство. Проявявам непослушание. |
| непослушен - непослушна, непослушно, мн. непослушни, прил. Който не е послушен, не изпълнява волята на другите. Непослушно дете. |
| непослушник - мн. непослушници, м. Човек, който често проявява непослушание (най-често дете); палавник, немирник. |