| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| косвен - косвена, косвено, мн. косвени, прил. Непряк, заобиколен, опосредстван. По косвен начин. Косвени доказателства за престъплението. •... |
| косинус - само ед. Спец. В математиката — функция на остър ъгъл в правоъгълен триъгълник, която изразява отношението на прилежащия към него ... |
| коситба - мн. коситби, ж. 1. Косене на сено или на други тревисти растения. 2. Времето, когато се коси. Бях в селото по коситба. |
| косичка - мн. косички, ж. Остар. Тънка плитка от коса. Косата и е сплетена на няколко косички. |
| коскоджа - прил., неизм. Разг. Твърде, доста голям или твърде, доста много. Коскоджа момиче станало! |
| коскоджамити - прил., неизм. Разг. Коскоджа. Коскоджамити мъж, пък уйдисва на детския акъл! |
| космат - космата, космато, мн. космати, прил. Който е обрасъл с косми; рунтав. Космати гърди. Космати ръце. |
| космичен - космична, космично, мн. космични, прил. Космически. |
| космически - космическа, космическо, мн. космически, прил. 1. Който се отнася до космоса; световен. Космически явления. Космически мащаб. 2. Ко... |
| космогония - само ед. Спец. Учение, дял от астрономията, за произхода на вселената. // прил. космогоничен, космогонична, космогонично, мн. косм... |
| космодрум - мн. космодруми, (два) космодрума, м. Площадка със съоръжения за изстрелване на космически кораби и изкуствени спътници. |
| космология - само ед. Спец. Дял от астрономията, учение за общите закономерности в устройството на вселената. |
| космонавт - мн. космонавти, м. Човек, който извършва полет в космическото пространство. Летец-космонавт. // прил. космонавтски, космонавтска, ... |
| космонавтика - само ед. Теория и практика на космическите полети. Развита космонавтика. Напреднала космонавтика. |
| космонавтка - мн. космонавтки, ж. Жена космонавт. |
| космополит - мн. космополити, м. 1. Човек, който поради професията си живее и/или работи в различни страни. 2. Привърженик на космополитизма. 3... |
| космополитен - космополитна, космополитно, мн. космополитни, прил. 1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот. 2. В който има х... |
| космополитизъм - само ед. Теория, която провъзгласява човека за жител на света за сметка на националната му култура и традиции. |
| космополитичен - космополитична, космополитично, мн. космополитични, прил. 1. Който се отнася до космополит и космополитизъм. Космополитично същест... |
| космос - само ед. 1. Целият съществуващ свят, вселената. 2. Междупланетното пространство; това, което е извън земята. Полет в космоса. |
| кост - костта, мн. кости, ж. Твърдо образувание в тялото на човека и животните, съставна част на скелета; кокал. Кост на крака. Кости на ... |
| коствам - костваш, несв. Имам цена, струвам. Колко коства тази спалня? — коства ми {ти, му, и, ни, ви, им). 1. Струва като цена, излиза ми, ... |
| костелив - костелива, костеливо, мн. костеливи, прил. 1. Който има много кости. Костелива риба. 2. Който има издадени, изпъкнали кости. Косте... |
| костен - костена, костено, мн. костени, прил. Който е направен от кост. Костена дръжка. Костено гребенче. |
| костенурка - мн. костенурки, ж. Вид влечуго с тяло, покрито с костена броня, което се придвижва бавно с четири крака, съществува в много подвид... |
| костилка - мн. костилки, ж. Твърдото ядро в някои плодове, в което се намира семката. Мангото има голяма елипсовидна костилка. Кайсиеви кости... |
| костница - мн. костници, ж. Постройка или помещение, в което се пазят кости на много хора, загинали в бой, при геноцид или в други особени сл... |
| костувам - костуваш. несв. Коствам. |
| костуем - костуема, костуемо, мн. костуеми, прил. • Костуема цена. Цената, образувана от производствените разходи, без печалбата. |
| костюм - мн. костюми, (два) костюма, м. 1. Комплект горно мъжко или дамско облекло, който се състои от панталон и сако или пола и горна час... |
| костюмирам - костюмираш, несв. и св.; кого. Обличам с костюм (маскараден, театрален и др.). — костюмирам се. Обличам се с костюм. |
| косъм - мн. косми, (два) косъма, м. Рогов нишковиден израстък по кожата на човек или животно. Косата - е черна, тук-там с бели косми. Коте... |
| кося - косиш, мин. св. косих, мин. прич. косил, несв. 1. Какво. Режа с коса от дъно сено или множество от други тревисти растения. Кося т... |
| кота - мн. коти, ж. 1. Спец. Височина на точка, отчетена от даден хоризонт. 2. Спец. В топографията — цифра, която изразява разликата меж... |
| котак - мн. котаци, (два) котака, м. Котарак. |
| котана - мн. котани, ж. Котка. |
| котангенс - само ед. Спец. В тригонометрията — функция на остър ъгъл, която се определя от отношението на прилежащия към този ъгъл катет към с... |
| котарак - мн. котараци, (два) котарака, м. 1. Самецът на котката. 2. Прен. Пренебр. Похотлив мъж. |
| котва - мн. котви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателе... |
| коте - мн. котета, ср. Малкото на котка. Котката роди две котета. // същ. умал. котенце, мн. котенца, ср. |