| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| въпросник - мн. въпросници, (два) въпросника, м.1. Списък от въпроси за изпит.2. Лист с въпроси за събиране на сведения. Изготвям въпросник. П... |
| върба - мн. върби, ж.Дърво с дълги клони и тесни листа, което расте по влажни места и край реки.// прил. върбов. |
| върбак - мн. върбаци, (два) върбака, м.Върбалак. |
| върбалак - мн. върбалаци, (два) върбалака, м.Място с нагъсто израсли върби. |
| вървеж - само ед.1. Остар. Движение, вървене.2. Разг. Начин на вървене, походка. |
| вървешката - нареч.Вървешком. |
| вървешком - нареч.При вървене, като върви. |
| върволица - мн. върволици, ж.Множество от хора или предмети, които се движат един след друг, в редица. Днес е върволица от хора. |
| върволяк - мн. върволяци, (два) върволяка.Пренебр. Върволица. |
| вървя - вървиш, мин. св. вървях, мин. прич вървял, несв.1. Движа се с краката си. Не иска да върви, иска да го нося.2. Движа се, придвижва... |
| въргалям - въргаляш, несв.; какво/кого.Разг. Търкалям, преобръщам.- въргалям се.Разг. Търкалям се, преобръщам се. Въргаля се из мръсотията. В... |
| върдалям - върдаляш, несв.Въргалям. |
| вържа - вържеш, мин. св. вързах, мин. прич.вързал, св.— вж. връзвам. |
| вързоп - вързопи, (два) вързопа, м.Предмети, неща, увити и завързани заедно в платно.// същ. умал. вързопче. |
| върл - върла, върло, мн. върли, прил.1. Най-голям, краен. Върл противник. Върли разбойници.2. Диал. Парлив на вкус, лют. Върла ракия. |
| върлина - върлини, ж.1. Дълъг окастрен прът.2. Спец. Гимнастически уред за катерене. |
| върлувам - върлуваш, несв.1. Безчинствам, грабя, вилнея. Тук върлуват разбойници.2. За болести — разпространявам се масово, поразявам. |
| върна - върнеш, мин. св. върнах, мин. прич.върнешсв.— вж. връщам. |
| въртеж - само ед.1. Кръгообразно движение, въртене.2. Прен. Бурно движение, което увлича. Във въртежа на събитията. |
| въртел - въртели, м.Разг. Умишлено създаване на пречки, спънки, затруднения. Голям въртел ми прави тоя човек! |
| въртележка - мн. въртележки, ж.1. Голямо колело с люлки, което се върти за забава. Хайде на въртележката!2. Разг. Завъртане в кръг. Ама че върт... |
| въртелив - въртелива, въртеливо, мн. въртеливи,прил. - Въртеливо движение. Спец. Във физиката - движение в кръг. |
| въртоглав - въртоглава, въртоглаво, мн. въртоглави.Своенравен, щурав, налудничав. Ама че въртоглаво същество! |
| въртокъщник - мн. въртокъщници, м.Разг. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си. |
| въртокъщница - мн. въртокъщници, ж.Разг. Жена въртокъщник. |
| въртоп - въртопи, (два) въртопа, м.Водовъртеж. |
| въртя - въртиш, мин. св. въртях, мин. прич. въртял. несв.1. Какво. Привеждам в кръгово движение. Върти волана!2. Какво. Движа насам-натам.... |
| върхар - мн, върхари, (два) върхара, м.1. Обикн. мн. Върхът на дървото.2. Само ед. Последните плодове и зеленчуци, останали по върха на рас... |
| върховен - върховна, върховно, мн. върховни, прил.Който е в/с най-висока степен; най-главен, висш. Върховни усилия. Върховен съд. |
| върховенство - само ед.Върховна власт, господство. |
| върху - предлог.1. За означаване на положение или движение отгоре на някаква повърхност; на. Върху масата. Ще седнеш върху детето. Хвърлих... |
| върхушка - мн. върхушки, ж.Пренебр. Привилегированата част от лицата в една ръководна власт. Какво реши върхушката? |
| върша - вършиш, мин. св. върших, мин. прич. вършил, несв.1. Какво. Правя, занимавам се. Той всичко върши много бавно. Върша работата си с ... |
| вършачка - мн. вършачки, ж.Машина за вършеене. |
| вършея - вършееш, мин. св. вършах, мин. прич. вършал, несв.; какво.Отделям с вършачка зърното от класовете на житни растения. |
| вършидба - само ед.1. Вършеене.2. Времето, периодът, когато се вършее. По вършитба.// прил. вършитбен, вършитбена, вършитбено, мн. вършитбени... |
| вършина - мн. вършини, ж.Тънък отсечен неокастрен клон; клонка. |
| въставам - въставаш, несв. и въстана, св.1. Вдигам въстание, почвам въоръжена борба.2. Обявявам се решително против; протестирам. |
| въстана - въстанеш, мин. св. въстанах, мин. прич. въстанал, св.— вж. въставам. |
| въстание - мн. въстания, ср.Масов въоръжен бунт срещу властта. Вдигам се на въстание. Вдигам въстание. Избухва въстание. |