| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| задоволя - задоволиш, мин. св. задоволих, мин. прич. задоволил, св. — вж. задоволявам. |
| задоволявам - задоволяваш, несв. и задоволя, св.; кого/какво. Удовлетворявам (отговарям на) нужди, желания или изисквания. Задоволих жаждата си ... |
| задомя - задомиш, мин. св. задомих, мин. прич. задомил, св. — вж. задомявам. |
| задомявам - задомяваш, несв. и задомя, св. Разг. Кого. Оженвам. Баща и я задоми твърде малка. — задомявам се/задомя се. Женя се, създавам семе... |
| задочен - задочна, задочно, мн. задочни, прил. 1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан. Задочни съвети. Задочна присъда. 2. ... |
| задочник - мн. задочници, м. Мъж, който се обучава задочно. |
| задочничка - мн. задочнички, ж. Жена задочник. |
| задраскам - задраскаш, св. — вж. задрасквам. |
| задрасквам - задраскваш, несв. задраскам, св. 1. Какво. Унищожавам написано с черта; зачертавам. Задраскай това изречение. 2. Прен. Какво/кого.... |
| задремвам - задремваш, несв. Задрямвам. |
| задремя - задремеш, мин. св. задрямах, мин. прич. задрямал, св. — вж. задрямвам. |
| задруга - мн. задруги, ж. 1. Сдружение за обща стопанска дейност на кооперативна основа. Задруга на майсторите на народни занаяти. 2. Истор.... |
| задружен - задружна, задружно, мн. задружни, прил. 1. Който е съвместен, общ, колективен. Задружен живот. Задружни усилия. 2. За група от хор... |
| задръжка - мн. задръжки, ж. 1. Пречка, спънка, задържане, забавяне. 2. Обикн. мн. Морални или волеви самоограничения в поведението. Напиваше ... |
| задръствам - задръстваш, несв. и задръстя, св.; какво. 1. Изпълвам ограничено пространство до непроходимост. Задръствам улицата. 2. Прен. Претр... |
| задръстя - задръстиш, мин. св. задръстих, мин. прич. задръстил, св. — вж. задръствам. |
| задрямвам - задрямваш, несв. и задремя, св. 1. Заспивам леко, повърхностно. 2. Прен. Притихвам, утихвам. Селото беше задрямало под снега. // с... |
| задстомашен - задстомашна, зад стомашно, мн. задстомашни, прил. • Задстомашна жлеза. Орган у човека и гръбначните животни, разположен зад стомах... |
| задух - само ед. 1. Голяма горещина, жега. Не се диша в този задух. 2. Спарен, застоял въздух. От стаята ме лъхна задух и тежка миризма. |
| задуха - само ед. Разг. Задух. |
| задуша - задушиш, мин. св. задуших, мин. прич. задушил, св. — вж. задушавам. |
| задушавам - задушаваш, несв. и задуша, св. 1. Кого. За болест, силна миризма, газове или силни чувства — преча на свободното дишане; задавям. ... |
| задушвам - задушваш, несв. и задуша, св. Започвам да душа. Кучето задуши по следите. |
| задушевен - задушевна, задушевно, мн. задушевни, прил. Който е дълбоко искрен, сърдечен, топъл. Задушевен разговор. Задушевен тон. Задушевна в... |
| задушен - задушна, задушно, мн. задушни, прил. 1. Който е труден за дишане (влажен, горещ, мръсен). Задушен въздух. 2. В който трудно се диш... |
| задушлив - задушлива, задушливо, мн. задушливи, прил. Който предизвиква задушаване. Задушлив газ. Задушлива смрад. |
| задушница - мн. задушници, ж. В християнската религия — общ помен на умрелите, обикн. на гробища. • Наял се като попско дете на задушница. Ная... |
| задълбавам - задълбаващ, несв. и задълбая, св. 1. Навлизам дълбоко навътре. Задълбах с мотиката надолу в пръстта. Задълбах в гората. 2. Прен. Н... |
| задълбая - задълбаеш, мин. св. задълбах, мин. прич. задълбал, св. — вж. задълбавам. |
| задълбоча - задълбочиш, мин. св. задълбочих, мин. прич. задълбочил, св. — вж. задълбочавам. |
| задълбочавам - задълбочаваш, несв. и задълбоча, св.; какво. Навлизам дълбоко в същност, в отношения и под. Задълбочавам изследванията по въпроса.... |
| задълбочен - задълбочена, задълбочено, мн. задълбочени, прил. 1. Който е съсредоточил вниманието си над нещо или е навлязъл в същността. 2. Кой... |
| задължа - задължиш, мин. св. задължих, мин. прич задължил, св. — вж. задължавам. |
| задължавам - задължаваш, несв. и задължа, св. 1. Кого. Натоварвам, заставям да направи нещо. Задължих я да ми помага. 2. Кого. Карам да се чувс... |
| задължен - задължена, задължено, мн. задължени, прил. 1. Който е поел отговорност, задължение. Задължен съм всеки ден да почиствам стаята. 2.... |
| задължение - мн. задължения, ср. 1. Нещо, което съм длъжен да изпълня. 2. Ангажимент по договор или морал. Имам задължения към родителите си. |
| задължителен - задължителна, задължително, мн. задължителни, прил. 1. Който трябва да се направи или спази. Задължителни условия. Задължителна по... |
| задънвам - задънваш, несв. и задъня, св.; какво. 1. Поставям дъно на нещо, отворено в двата си края. Задънвам каца. 2. Правя непроходим; задр... |
| задъня - задъниш, мин. св. задъних, мин. прич. задънил, св. — вж. задънвам. |
| задържа - задържиш, мин. св. задържах, мин. прич. задържал, св. — вж. задържам. |