| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| веся - весиш, весих, весил.1. Окачвам да виси.2. Разг. Кого. Обръщам с главата надолу и по-люлявам срещу уплаха. Трябва да го весим това ... |
| ветеран - мн. ветерани.1. Воин, участник в минали войни, сражения. Ветерани от Втората световна война.2. Прен. Стар, заслужил деец в някоя о... |
| ветеринар - ветеринарят, ветеринаря, мн. ветеринари.Разг. Ветеринарен лекар или техник. |
| ветеринарен - ветеринарна, ветеринарно, мн. ветеринарни, прил.Който се отнася до изучаване и лекуване на болестите на домашните животни.• Ветери... |
| ветеринария - (лат. veterinaria по veterina 'впрегатен добитък')Наука за анатомията, физиологията, заболяванията и лечението на домашн... |
| ветеринарномедицински - ветеринарномедицинска, ветеринарномедицинско, мн. ветеринарномедицински, прил.Който се отнася до ветеринарна медицина. Ветеринарно... |
| вето - само ед.Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражн... |
| ветрея - ветрееш, ветрях, ветрял.1. Ветрея се (в 1 знач.).2. Какво. Размахвам, развявам във въздуха. Вървят и ветреят малки знаменца.— ветр... |
| ветрилник - мн. ветрилници, (два) ветрилника.Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя в... |
| ветрило - мн. ветрила, ср.1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето п... |
| ветровит - ветровита, ветровито, мн. ветровити.1. Който има такова разположение, че вятърът го духа. Ветровито място.2. През който духа вятър... |
| ветромер - мн. ветромери, (два) ветромера.Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра. |
| ветропоказател - ветропоказателят, ветропоказателя, мн. ветропоказатели, (два) ветропоказателя.Уред или приспособление за определяне посоката на вя... |
| ветроход - мн. ветроходи, (два) ветрохода.Ветроходка. |
| ветроходен - ветроходна, ветроходно, мн. ветроходни.1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта... |
| ветроходец - мн. ветроходци.Лице, което управлява ветроходен плавателен съд. |
| ветроходка - мн. ветроходки.Разг. Ветроходна лодка. |
| ветроходство - само ед.Спец. Вид воден спорт с ветроходни съдове. |
| вехна - вехнеш, вехнах, вехнал.1. За растение — губя свежестта си, съхна. Веднага започнаха да вехнат.2. Прен. Губя свежест, линея, посърв... |
| вехт - вехта, вехто, мн. вехти, прил.1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки.2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти во... |
| вехтея - вехтееш, вехтях, вехтял.Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.). Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме. |
| вехтория - мн. вехтории.Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има. |
| вехтошар - вехтошарят, вехтошаря, мн. вехтошари.1. Търговец ни стари, износенн дрехи, предмети.2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който с... |
| вехтошарка - мн. вехтошарки.Жена вехтошар. |
| вече - нареч.1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент.2. За посочване на промяна къ... |
| вечен - вечна, вечно, мн. вечни. прил.1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен.2. Който не прекъсва; безсрочен.3. Който се ... |
| вечер - вечерта, мн. вечери, ж.1. Краят на деня след залез слънце до настъпване на нощта.2. Тържество, честване, което се провежда по това... |
| вечеринка - мн. вечеринки, ж.Остар. Вечерна танцова забава. |
| вечерник - мн. вечерници, (два) вечерника, м.Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер. |
| вечерня - мн. вечерни, ж.Църковна служба, която се извършва привечер. |
| вечеря - мн. вечери, ж.1. Последното хранене - вечер преди нощта.2. Храната за това последно хранене. Вечерята беше вкусна.3. Прием по вече... |
| вечерям - вечеряш.Ям вечеря (във 2 знач.). Още не съм вечерял. |
| вечност - вечността, само ед., ж.1. Качество на вечен.2. Прен. Отвъдният свят. |
| вещ - вещо, мн. вещи, прил.Опитен, изкусен, компетентен.• Вещо лице. Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в ... |
| вещая - вещаеш, мин. св. вещах, мин. прич. вещал, несв.; какво.1. Предсказвам, предричам, пророкувам. Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя.2... |
| вещеви - вещева, вещево, мн. вещеви, прил.Спец. В армията — който се отнася до вещи. Вещеви склад. |
| вещер - мн. вещери, м.В българската митология — магьосник, зъл дух. |
| веществен - веществена, веществено, мн. веществени, прил.1. Материален. Веществено доказателство.2. Който се отнася до вещество. Веществени съ... |
| вещество - мн. вещества, ср.Това, от което се състоят предметите.• Сиво вещество. Спец. В биологията - мозък. |
| вещина - само ед.Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си. |