буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
изкисвам - изкисваш, несв. и изкйсна, св.; какво. Държа във вода с определена цел. Изкисвам месото, за да не мирише. — изкисвам се/изкисна се... |
изкисна - изкиснеш, мин. св. изкиснах, мин. прич. изкиснал, св. — вж. изкисвам. |
изкихам - изкихаш, св. — вж. изкихвам. |
изкихвам - изкихваш, несв. и изкихам. св. 1. Кихвам. 2. Какво. Чрез кихане изхвърлям от устата или от носа си. Изкиха трохи върху масата. — и... |
изклася - изкласиш, мин. св. изкласих, мин. прич. изкласил, св. — вж. изкласявам. |
изкласявам - изкласяваш, несв. и изклася, св. 1. За житни растения - пускам клас. 2. Прен. Остар. За ученик - започвам да уча в класове (след о... |
изклинча - изклинчиш, мин. св. изклинчих, мин. прич. изклинчил, св. — вж. изклинчвам. |
изклинчвам - изклинчваш, несв. и изклинча, св. Успявам да се измъкна от работа или задължение. Пак изклинчи, не дойде да пренася мебели. |
изключа - изключиш, мин. св. изключих, мин. прич. изключил, св. — вж. изключвам. |
изключвам - изключваш, несв. и изключа, св. 1. Кого/какво. Отстранявам, премахвам от група, организация, учебно заведение, от списък и под. Из... |
изключвател - изключвателят, изключвателя, мн. изключватели, (два) изключвателя, м. Приспособление, чрез което се спира действието на машина, ур... |
изключение - мн. изключения, ср. Отклонение от типичното или от правилото. Всяко правило си има изключение. • Без изключение. В пълния брой. Вс... |
изключено - нареч. • Изключено е. Не е възможно. Изключено е да е идвал. |
изключителен - изключителна, изключително, мн. изключителни, прил. 1. Който е извън правилата; извънреден, специален. Изключителен случай. Изключ... |
изкова - изковеш, мин. св. изковах, мин. прич. из-ковал, св. — вж. изковавам. |
изковавам - изковаваш, несв. и изкова, св.; какво. 1. Изработвам чрез коване. 2. Създавам, изработвам; съчинявам. Изковавам съдбата си. Изкова... |
изколвам - изколваш, несв. и изколя, св.; кого/какво. Коля всички от определен брой. Изклаха овцете. Изколват всички заловени. |
изколя - изколиш, мин. св. изклах, мин. прич. изклал, св. — вж. изколвам. |
изкомандвам - изкомандваш, несв. и св.; кого. Давам команда, заповед. Изкомандва ги да започнат работа. |
изкомандувам - изкомандуваш, несв. и св. Изкомандвам. |
изкомсумирам - изконсумираш, несв. и св.; какво. Консумирам до край. |
изконен - изконна, изконно, мн. изконни, прил. Изначален. Изконни традиции. |
изкоп - мн. изкопи, (два) изкопа, м. 1. Дълбоко-из-копана площ, обширна яма. Изкоп за къща. Изкоп за прикритие. 2. Само ед. Процесът на из... |
изкопавам - изкопаваш, несв. и изкопая, св.; какво. 1. Чрез копаене завършвам дупка, яма, изкоп. Изкопавам изкоп за основи. 2. Чрез копаене из... |
изкопаем - изкопаема, изкопаемо, мн. изкопаеми, прил. 1. Който се добива чрез изкопаване от земята. Изкопаеми богатства. 2. За растения и жив... |
изкопая - изкопаеш, мин. св. изкопах, мин. прич. изкопал, св. - вж. изкопавам. |
изкопен - изкопна, изкопно, мн. изкопни, прил. Който се отнася до правене на изкоп. Изкопни работи. |
изкопча - изкопчиш, мин. св. изкопчих, мин. прич. изкопчил, св. — вж. изкопчвам. |
изкопчвам - изкопчваш, несв. и изкопча, св. 1. Какво/кого. Изтръгвам от ръцете на някого. Изкопни парите от ръцете му. 2. Прен. Какво. Получав... |
изкопчия - мн. изкопчии, м. Работник, който копае ръчно изкопи. |
изкореня - изкорениш, мин. св. изкорених, мин. прич. изкоренил, св. — вж. изкоренявам. |
изкоренявам - изкореняваш, несв. и изкореня, св.; какво. 1. Изваждам с корените. Вятърът изкоренява дърветата. 2. Прен. Унищожавам докрай, напъл... |
изкористя - изкористиш, мин. св. изкористих, мин. прич. изкористил, св. — вж. изкористявам. |
изкористявам - изкористяваш, несв. и изкорйстя, св. Използвам обстоятелства за материални или лични облаги. |
изкормвам - изкормваш, несв. и изкормя, св. 1. Какво. Обикн. за умъртвено животно — изваждам вътрешностите. Изкормвам риба. Изкормвам овца. 2.... |
изкормя - изкормиш, мин. св. изкормих, мин. прич. изкормил, св. - вж. изкормвам. |
изкормям - изкормяш, несв. Изкормвам. |
изкорубвам - изкорубваш, несв. и изкорубя, св.; какво. Правя да стане изкривено или издълбано като коруба. — изкорубвам се/изкорубя се. 1. За д... |
изкорубя - изкорубиш, мин. св. изкорубих, мин. прич. изкорубил, св. — вж. изкорубвам. |
изкосо - нареч. • Гледам изкосо. Поглеждам настрана, без да обръщам глава. |