| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| застрелям - застреляш, мин. св. застрелях, мин. прич. застрелял, св. — вж. застрелвам. |
| застройвам - застройваш, несв. и застроя, св. Слагам застройка на ястие, обикн. супа. Супата се застройва, докато е гореща. |
| застройка - само ед. Смес от мляко и яйце или само разбито яйце, което се прибавя към готово ястие (обикн. към супа) за вкус и плътност. |
| застроя - застроиш, мин. св. застроих, мин. прич. застроил, св. — вж. застройвам. |
| застроявам - застрояваш, несв. и застроя, св.; какво. Изпълвам с постройки площ, място. Целият район е застроен с жилищни блокове. // същ. заст... |
| застудея - застудееш, мин. св. застудях, мин. прич. застудял, св. — вж. застудявам. |
| застудявам - застудяваш, несв. и застудея, св. За време, въздух и под. — ставам студен; захлаждам се. Дойде есента и утрините застудяха. — заст... |
| застъпвам - застъпваш, несв. и застъпя, св. 1. Какво. Настъпвам или затискам края на нещо. Застъпвам си полата. 2. На какво. Поемам дежурство,... |
| застъпник - мн. застъпници, м. 1. Защитник, покровител на човек или на организация. В негово лице винаги имам застъпник. Той е застъпник на на... |
| застъпница - мн. застъпници, ж. Жена застъпник. |
| застъпя - застъпиш, мин. св. застъпих, мин. прич. застъпил, св. — вж. застъпвам. |
| застягам - застягаш, несв. и застетна, св. 1. Какво. Стягам, пристягам силно. Застегна пакета. 2. Какво. Започвам да стягам. 3. Кого/какво. З... |
| засуетя се - засуетиш се, мин. св. засуетих се, мин. прич. засуетил се, св. — вж. засуетявам се. |
| засуетявам се - засуетяваш се, несв. и засуетя се, св. Започвам да се суетя. Влакът щеше да идва и пътниците се засуетиха по перона. |
| засукан - засукана, засукано, мн. засукани, прил. 1. Който е увит, завит, подвит. Засукани крачоли. 2. Прен. Който е сложен, объркан, заплет... |
| засуквам - засукваш, несв. и засуча, св. 1. Започвам да суча мляко, да бозая. Агнето настигна майка си и засука. 2. Суча мляко за първи път с... |
| засуха - само ед. Засушаване, суша. |
| засуча - засучеш, мин. св. засуках, мин. прич. засукал, св. - вж. засуквам. |
| засуша се - засушиш се, мин. св. засуших се, мин. прич. засушил се, св. — вж. засушавам се. |
| засушавам се - засушаваш се, несв. и засуша се, св. 1. За време — протичам без дъжд, без влага. 2. За земя — ставам суха, без влага. — засушава с... |
| засърби ме - мин. св. засърбя ме, мин. прич. засърбял ме, се. — вж. засърбява ме. |
| засърбява ме - (те, го, я, ни, ви, ги), несв. и засърби ме, св. Започва да ме сърби. Засърбя ме носът. • Засърбяват/засърбят ме ръцете за работа.... |
| засъхвам - засъхваш, несв. и засъхна, св. 1. За рядка смес или течност — губя влагата си, запичам се. Засъхнала кал. Кръвта е засъхнала. 2. З... |
| засъхна - засъхнеш, мин. св. засъхнах, мин. прич. засъхнал, св. — вж. засъхвам. |
| засявам - засяваш, несв. и засея, св. Слагам, пускам или хвърлям семена в земята и ги покривам с пръст; сея. |
| засявка - мн. засевки, ж. Спец. Изкуствено отглеждане на бактерии, микроби и др. микроорганизми за някакво изследване. |
| засягам - засягаш, несв. и засегна, св. 1. Какво/кого.При движение докосвам, закачам, удрям. С ръката си засегна чашата и я събори. На строе... |
| засядам - засядаш, несв. и заседна, св. 1. Стоя някъде много дълго. След обед засядаше в някоя кръчма и прекарваше там до късна нощ. 2. Засе... |
| затапвам - затапваш, несв. и затапя, се. 1. Какво. Запушвам нещо с тапа. Затапих бутилката. 2. Прен. Разг. Кого. Засичам в разговор с остроум... |
| затапя - затапиш, мин. св. затапих, мин. прич. за-тапил, св. — вж. затапвам. |
| затая - затаиш, мин. св. затаих, мин. прич. затаил, св. — вж. затаявам. |
| затаявам - затаяваш, несв. и затая, се.; какво. Не изявявам, запазвам в себе си мисъл, чувство и под. Затаи омразата си към нея. — затаявам с... |
| затварачка - мн. затварачки, ж. Уред за затваряне на буркани, бутилки и под. |
| затватям - затваряш, несв. и затворя, св. 1. Какво. Правя да не бъде отворен. 2. Какво. Притварям клепачи; притискам една към друга устните; ... |
| затвор - мн. затвори, (два) затвора, м. 1. Спец. Механизъм в огнестрелно оръжие, затварящ задната част на цевта, в която се поставя патрон,... |
| затворен - затворена, затворено, мн. затворени, прил. Който се е затворил. // нареч. затворено. • Затворен живот. Живот без много развлечения... |
| затворник - мн. затворници, м. Лице, което лежи в затвор. |
| затворница - мн. затворници, ж. Затворничка. |
| затворнически - затворническа, затворническо, мн. затворнически, прил. Който е свързан със затвор или със затворник. Затворнически режим. Затворни... |
| затворничка - мн. затворнички, ж. Жена затворник. |