буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
единоборство - само ед. Борба между двама, един срещу един. |
единовластен - единовластна, единовластно, мн. единовластни, прил. Едновластен. |
единовластие - само ед. Управление, при което цялата власт е в ръцете на едно лице. |
единодействие - само ед. Съгласуваност и единство в действията, работата. |
единодушен - единодушна, единодушно, мн. единодушни, прил. Който проявява или изразява единодушие. // нареч. единодушно. Гласувахме единодушно. |
единодушие - само ед. Пълно съгласие в мнения и/или действия. |
единомислие - само ед. Еднаквост във възгледи и мислене. |
единомишленик - мн. единомишленици, м. Лице, с което имаме единомислие. |
единоначалие - само ед. Еднолично управление (обикновено в армията). |
единороден - единородна, единородно, мн. единородни, прил. Остар. Еднороден. |
единствен - единствена, единствено, мн. единствени, прил. 1. Само един, без други. Това е единственият ми екземпляр, другите ги раздадох. 2. С... |
единство - само ед. 1. Общност, пълно сходство. Единство на възгледите. 2. Цялостност, сплотеност. Стилно единство. Живеем в единство. 3. Вза... |
еднаж - нареч. Остар. Веднъж. |
еднакъв - еднаква, еднакво, мн. еднакви, прил. Такъв, какъвто е друг; един и същ, напълно сходен. Те са еднакви по характер. // нареч. еднак... |
едно- - Първа част на сложни думи със значение: 1. Числителното един (в 1 знач.), напр. едноактен, еднобрачен, едногласен, едногодишен, ед... |
едновластен - едновластна, едновластно, мн. ед-новластни. прил. Който единствен разполага с властта или при който властта е в ръцете само на едн... |
едновременен - едновременна, едновременно, мн. едновременни, прил. Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия. // нареч. еднов... |
едновремешен - едновремешна, едновремешно, мн. едновремешни, прил. Разг. Който е съществувал отдавна, преди много години. Приказваш ми за едновре... |
еднозначен - еднозначна, еднозначно, мн. еднозначни, прил. 1. Който има само едно значение. Еднозначна дума. 2. Който по точно определен начин ... |
едноличен - еднолична, еднолично, мн. еднолични, прил. 1. Който се осъществява от едно лице. 2. Спец. Който е собственост на едно лице или е с... |
еднообразен - еднообразна, еднообразно, мн. еднообразни, прил. Винаги или навсякъде един и същ. Еднообразна обстановка. Еднообразен живот. Едноо... |
едностранчив - едностранчива, едностранчиво, мн. едностранчиви, прил. Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Е... |
еднотипен - еднотипна, еднотипно, мн. еднотипни, прил. Който е от един и същ тип с друг. Еднотипни постройки. // същ. еднотипност, еднотипност... |
едрея - едрееш, мин. св. едрях, мин. прич. едрял, несв. Ставам по-едър, по-голям; наедрявам. |
едро- - Първа съставна част на сложни думи със значение едър, голям по размери, напр. едроглав, едрогърдест, едрозъб, едрозърнест, едрокла... |
едър - едра, едро, мн. едри, прил. 1. Който има размери, значително по-големи от средните. Едър кон. Едра жена. Едри капки пот. Едри сълз... |
еж - ежът, ежа, мн. ежове, (два) ежа, м. Таралеж. // прил. ежов, ежова, ежово, мн. ежови. |
ежа се - ежиш се, мин. св. ежих се, мин. прич. ежил се, несв. 1. За животно, птица — изправям козината или перушината си нагоре, обикновено... |
ежба - мн. ежби, ж. Кавга, разправия, вражда.Няма спасение от тия ежби. |
еже- - Първа съставна част на сложни думи със значение всеки, напр. ежегоден, ежедневен, ежемесечен, ежеминутен, еженеделен, ежеседмичен,... |
ежедневник - мн. ежедневници, (два) ежедневника, м. Всекидневник. |
ежемесечник - мн. ежемесечници, (два) ежемесечника, м. Периодично издание, което излиза един път всеки месец. |
ежеседмичник - мн. ежеседмичници, (два) ежеседмичника, м. Периодично издание, което излиза един път всяка седмица. |
езда - само ед. 1. Яздене, обикновено на кон. 2. Спец. В спорта — яздене на кон като спортна дисциплина. 3. Управляване с висока скорост ... |
ездач - мн. ездачи, м. 1. Лице, което язди животно, обикновено кон. 2. Лице, което се занимава с конен спорт. 3. Лице, което управлява мот... |
ездачка - мн. ездачки, ж. Жена ездач. |
езеро - мн. езера, ср. Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове. // прил. езерен, езерна, езерно, мн. езерни. Е... |
ези - само ед. Една от двете страни на монета — на която е означена стойността и. |
език - мн. езици, (два) езика, м. 1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и... |
езиковед - мн. езиковеди, м. Учен, специалист по езикознание. // прил. езиковедски, езиковедска, езиковедско, мн. езиковедски. Езиковедски по... |