| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| малодушие - само ед. Нерешителност, страхливост. Проявявам малодушие. |
| малокръвен - малокръвна, малокръвно, мн. малокръвни, прил. Който страда от малокръвие: анемичен. |
| малокръвие - само ед. Намалено количество на червените кръвни телца; анемия. |
| малолетен - малолетна, малолетно, мн. малолетни, прил. Който не е достигнал установената от законите възраст, даваща права и задължения; непъл... |
| малолетство - само ед. Състояние на малолетен; детска възраст. Не е съден поради малолетство. |
| маломерен - маломерна, маломерно, мн. маломерни, прил. Неголям или недостатъчен по размер, с по-малки размери от установените. Маломерно жилищ... |
| малоумен - малоумна, малоумно, мн. малоумни, прил. Който е умствено недоразвит. // същ. малоумност, малоумността, ж. |
| малоценен - малоценна, малоценно, мн. малоценни, прил. Който не привлича вниманието, няма особени достойнства; маловажен. // същ. малоценност,... |
| малтретирам - малтретираш, несв. и св.; кого/какво. Бия, измъчвам, изтезавам, тормозя. |
| малц - малцът, малца, само ед., м. Кълнили зърнени храни, предимно ечемик, които се използват при производство на различни алкохолни напи... |
| малцина - нареч. като същ. Малък, ограничен брой хора. Малцина знаят това. |
| малцинство - малцинства, ср. 1. Само ед. Част, по-малка от половината на дадена група. Малцинството се подчинява на мнозинството. 2. Етническа ... |
| малчуган - мн. малчугани, м. 1. Малко момче, хлапак. 2. Малко дете изобщо. Малчуганите заобиколиха Дядо Мраз. |
| малшанс - само ед. Лоша възможност, лош случай, липса на късмет. |
| малък - малка, малко, мн. малки, прил. 1. Неголям по размери, незначителен. Малка къща. 2. Невръстен, млад. Малко дете. 3. Малоброен. Малк... |
| мама - само ед. Назоваване на майката от собствените и деца; моята майка, майка ми. Мама се върна. |
| мамалига - само ед. Румънско национално ястие, приготвено от варено царевично брашно; качамак. |
| мамалигар - мамалигарят, мамалигаря, мн. мамалигари, м. Ирон. Пренебрежително наименование на румънците и власите, които се хранели в миналото... |
| мамалигарка - мн. мамалигарки, ж. Жена мамалигар. |
| мамарец - мн. мамарци, (два) мамареца, м. Диал. Дребни ракообразни животни, които плуват на групи по повърхността на тиха вода. |
| мамелюк - мн. мамелюки, м. Истор. Воин от личната охрана на египетските султани. |
| мамец - мн. мамци, (два) мамеца, м. 1. Диал. Пружина. 2. Спец. При лов — завързана дива патица, която примамва другите патици. 3. Диал. Ча... |
| мамин - мамина, мамино, мн. мамини, прил. 1. Който принадлежи на мама. Мамина рокля. 2. Скъп, обичан, ненагледен. Мамини мили ергени. • ... |
| маминка - само ед. 1. Гальовно назоваване на мама. 2. Диал. Майката на майка ми; баба. |
| мамонт - мн. мамонти, (два) мамонта, м. Мамут. |
| мамул - мн. мамули, (два) мамула, м. Диал. 1. Плодът на царевицата заедно с кочана. 2. Само ед. Царевица, кукуруз. |
| мамут - мн. мамути, (два) мамута, м. Изкопаемо животно от рода на слоновете с дълга козина и извити бивни. |
| мамя - мамиш, мин. св. мамих, мин. прич. мамил, несв. Х.Кого. Лъжа, заблуждавам. 2. Какво. Викам животно да дойде при мен. Мамя кокошките... |
| мана - само ед. Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд. Брашнеста мана. |
| манара - мн. манари, ж. Диал. Секира, брадва, топор. // същ. умал. манарче, мн. манарчета, ср. |
| манастир - мн. манастири, (два) манастира, м. 1. Отделна църковно-стопанска организация на религиозна общност; обител. Женски манастир. 2. Цъ... |
| манастирище - само ед. Място, където е имало манастир; старо манастирско землище. |
| манатарка - мн. манатарки, ж. Ядлива гъба с кафеникава гугла и цилиндрично пънче със същия цвят. Отивам в гората за манатарки. |
| манаф - мн. манафи, м. 1, Малоазиатски турчин. 2. Пренебр. Турчин или азиатец изобщо. 3. Сексуалноизвратен човек — активен педераст.// при... |
| манафин - мн. манафи, м. Манаф. |
| мангал - мн. мангали, (два) мангала, м. Железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление. |
| манган - само ед. Спец. Химически елемент — сребристобял трошлив метал, употребяван в металургията. // прил. манганов, манганова, манганово... |
| мангафа - само ед. 1. Диал. Заболяване по конете, шап. 2. Ирон. Човек, който редовно има хрема или грип. 3. Прен. Твърдоглав, инат човек. |
| манго - мн. манговци, м. Пренебрежително шеговито название на циганин. |
| мангуста - мн. мангусти, ж. Хищен бозайник в Азия и Африка с гъвкаво тяло, което се храни с мишки и змии. |