буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
заграден - заградена, заградено, мн. заградени, прил. 1. Който има ограда. 2. Който е заобиколен. |
заградя - заградиш, мин. св. заградих, мин. прич. заградил, св. — вж. заграждам. |
заграждам - заграждаш, несв. и заградя, се. 1. Какво. Поставям ограда; ограждам. Заграждам двора със зид. 2. Какво/кого. Заобикалям, обкръжава... |
заграждение - мн. заграждения, ср. Спец. Обикн. мн. Инженерни съоръжения или средства, които се разполагат, за да се забави или спре движението ... |
заграфисвам - зографисваш, несв. и зографисам, св. 1. Остар. Рисувам икони, стенописи, обикн. в църкви. 2. Ирон. Рисувам, изписвам, изобразявам,... |
загреба - загребеш, мин. св. загребах, мин. прич. загребал, св. — вж. загребвам. |
загребвам - загребваш, несв. и загреба, св. Започвам да греба. Взе веслата и загреба с тях |
загрея - загрееш, мин. св. загрях, мин, прич. загрял, св. — вж. загрявам. |
загрижа се - загрижиш се, мин. св. загрижих се, мин. прич. загрижил се, св. — вж. загрижвам се. |
загрижвам се - загрижваш се, несв. и загрижа се, св. 1. За какво/за кого. Започвам да полагам грижи. 2. Обземат ме грижи, тревоги. Защо си се заг... |
загрижен - загрижена, загрижено, мн. загрижени, прил. 1. Който проявява грижи. Всяка майка е загрижена за доброто на детето си. 2. Който има ... |
загробвам - загробваш, несв. и загробя, св. 1. Какво/кого. Погубвам, провалям. Загробих младостта си в тоя балкан. 2. Диал. Кого. Погребвам. —... |
загробя - загробиш, мин. св. загробих, мин. прич. загробил, св. — вж. загробвам. |
загрозя - загрозиш, мин. св. загрозих, мин. прич. загрозил, св. — вж. загрозявам. |
загрозявам - загрозяваш, несв. и загрозя, св.; кого/ какво. Правя (хубав) да стане грозен. Мъката я загрозяваше. Разхвърляните отпадъци загрозя... |
загрубея - загрубееш, мин. св. загрубях, мин. прич. загрубял, св. — вж. загрубявам. |
загрубя - загрубиш, мин. св. загрубих, мин. прич. загрубил, св. — вж. загрубявам. |
загрубявам - загрубяваш, несв. и загрубея, св. 1. За повърхност, кожа на тялото и др. — от нежен ставам груб. Ръцете и загрубяха от тежката раб... |
загръщам - загръщаш, несв. и загърна, св. 1. Кого/ какво. Завивам, увивам, прикривам тялото на някого или негова част с дреха или завивка. За... |
загрявам - загряваш, несв. и загрея, св. 1. Какво/ кого. Стоплям, затоплям. Трябва да загрея един литър вода. Настинал е, ще му загрея гърлот... |
загрявка - мн. загревки, ж. Загряване. |
загуба - мн. загуби, ж. 1. Лишаване от нещо ценно — материални придобивки, човешки живот и т. н. Държавата понася огромни загуби на средств... |
загубвам - загубваш, несв. и загубя, св. 1. Какво. Лишавам се по невнимание от нещо притежавано; изгубвам. Вчера в автобуса си загубих портмо... |
загубен - загубена, загубено, мн. загубени, прил. 1. Който е изчезнал, който е на неизвестно място. Намерих загубения ключ. 2. Прен. Пропадн... |
загубя - загубиш, мин. св. загубих, мин. прич. загубил, св. — вж. загубвам. |
загъвам - загъваш, несв. и загъна, св.; какво/кого. Увивам, огъвам. Загъна сиренето в хартия. — загъвам се/загъна се. Увивам се, завивам се.... |
загъвачен - загъвачна, загъвачно, мн. загъвачни, прил. 1. Който е предназначен за загъване. За-гъвачна машина. 2. Който се отнася до загъване.... |
загъна - загънеш, мин. св. загънах, мин. прич. загънал, св. — вж. загъвам. |
загърбвам - загърбваш, несв. и загърбя, св.; кого/ какво. 1. Заставам с гръб към някого. Не загърбвай така момичето, не е културно! 2. Прен. П... |
загърбен - загърбена, загърбено, мн. загърбени, прил. 1. Който е застанал с гръб. 2. Който не се върши добре, пренебрегнат. Загърбена работа ... |
загърбя - загърбиш, мин. св. загърбих, мин. прич. загърбил, св. — вж. загърбвам. |
загърмя - загърмиш, мин. св. загърмях, мин. прич. загърмял, св. — вж. загърмявам. |
загърмявам - загърмяваш, несв. и загърмя, св. Започвам да гърмя. |
загърна - загърнеш, мин. св. загърнах, мин. прич. загърнал, св. — вж. загръщам. |
зад - предлог. 1. За означаване на място откъм гърба или откъм обратната за нас страна. Децата са строени едно зад друго. Зад къщата има... |
зад- - представка. В състава на прилагателни имена със значение отвъд някакво пространство или някакви предели, напр. задграничен, задмор... |
задавам - задаваш, несв. и задам, св. 1. Какво, на кого. Поставям, давам, най-често въпрос. В полицията му зададоха много въпроси. 2. Какво,... |
задавам се - задаваш се, несв. и задам се, св. Показвам се, като идвам отдалече. В далечината се зададе кораб. |
задавен - задавена, задавено, мн. задавени, прил. За глас, вик, звук, шум — който е тих, приглушен, дрезгав. Говореше тихо, със задавен глас... |
задавя - задавиш, мин. св. задавих, мин. прич. задавил, св. — вж. задавям. |