| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| възварявам - възваряваш, несв. и възваря, св. Правя да заври, да кипи; оставям да заври. |
| възвелича - възвеличиш, мин. св. възвеличих, мин. прич. възвеличил, св.- вж. възвеличавам. |
| възвеличавам - възвеличаваш, несв. и възвелича, ; кого/ какво.Представям като велик, превъзнасям, прославям. |
| възвестя - възвестиш, мин. св. възвестих, мин. прич. възвестил, св.— вж. възвестявам. |
| възвестявам - възвестяваш, несв. и възвестя.Тържествено обявявам. |
| възвися - възвисиш, мин. св. възвисих, мин. прич. възвисил.— вж. възвисявам. |
| възвисявам - възвисяваш, несв. и възвися, св.Придавам по-високо положение, значение; издигам. |
| възвишен - възвишена, възвишено, мн. възвишени, прил.Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект.// същ. въ... |
| възвишение - мн. възвишения, ср.Немного издигнато място; височина (във 2 знач.), височинка. |
| възвратен - възвратна, възвратно, мн. възвратни.Който се възвръща.• Възвратен глагол. Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си. |
| възвращаемост - възвръщаемостта, само ед., ж.Възможност за обратно връщане на нещо вложено (средства, труд и т. н.) в по-голяма степен, в повече, ... |
| възвръщам - възвръщаш, несв. и възвърна, св.Връщам.- възвръщам се/възвърна се.Връщам се; възстановявам се, съвземам се. |
| възвърна - възвърнеш, мин. св. възвърнах, мин. прич. възвърнал, св.— вж. възвръщам. |
| възглавница - мн. възглавници, ж.1. Платнена торба пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.2... |
| възглавя - възглавиш, мин. св. възглавих, мин.прич. възглавил, св.— вж. възглавявам. |
| възглавявам - възглавяваш, несв. и възглавя, св.Стоя начело, ръководя. |
| възглас - мн. възгласи, (два) възгласа, м.Дума или думи произнесени високо за изразяване на отношение. |
| възглася - възгласиш, мин. св. възгласих, мин. прич. възгласил, св.— вж. възгласявам. |
| възгласявам - възгласяваш, несв. и възглася, св.; какво.Остар. Тържествено, гръмко произнасям, обявявам. |
| възглед - мн. възгледи, (два) възгледа, м.Изградено становище, мнение; гледище, съждение. Научни възгледи. |
| възгордея се - възгордееш се, мин. св. възгордях се, мин. прич. възгордял се, св.— вж. възгордявам се. |
| възгордявам се - възгордяваш се, несв. и възгордея се, св.Ставам горделив. |
| въздавам - въздаваш, несв. и въздам, св.; какво.Отдавам според заслугите. |
| въздам - въздадеш, мин. св. въздадох, мин. прич. въздал, св.— вж. въздавам. |
| въздействам - въздействаш, несв.Оказвам въздействие. Въздействам на психиката му. |
| въздействие - мн. въздействия, ср.Действие с цел упражняване на влияние или за постигане на резултат, промяна. Изпадам под въздействието на музи... |
| въздействувам - въздействуваш, несв.Въздействам. |
| въздигам - въздигаш, несв. и въздигна, св.1. Остар. Какво/кого. Издигам.2. Прен. Кого. Разхвалвам, превъзнасям. |
| въздигна - въздигнеш, мин. св. въздигнах, мин. прич. въздигнал, св.— вж. въздигам. |
| въздихание - мн. въздихания, ср.Остар. Въздишка. |
| въздишам - въздишаш, несв.1. Поемам дълбоко въздух и го издишвам. Защо въздишаш така?2. Прен. За/по кого/какво. Мечтая, копнея. Въздишам по н... |
| въздишка - мн. въздишки, ж.Дълбоко поемане на въздух и издишване поради болка, силно преживяване, скръб и др. |
| въздух - само ед.1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми до... |
| въздухоплаване - само ед.Теория и практика на придвижването по въздуха на апарати, по-леки от въздуха. |
| въздухоплавател - въздухоплавателят, въздухоплавателя, мн. въздухоплаватели.Лице, което се занимава с теорията или практиката на въздухоплаването. |
| въздържа - въздържиш, мин. св. въздържах, мин. прич. въздържал, св.— вж. въздържам. |
| въздържам - въздържаш, несв. и въздържа, св.1. Кого. Преча да действа; задържам, спирам, възпирам.2. Възпирам, овладявам от проява на свое чув... |
| въздържан - въздържана, въздържано, мн. въздържани, прил.1. Който умее да се въздържа.2. Резервиран.// нареч. въздържано.// същ. въздържаност,... |
| въздържание - само ед.Остар. Самоограничение. |
| въздържател - въздържателят, въздържателя, мн. въздържатели, м.Човек, който доброволно и съзнателно се е отказал от употреба на алкохол. Да не с... |