буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
гранит - мн. гранити, (два) гранита, м.Твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал, ... |
граница - мн. граници, ж.1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите ... |
гранича - граничиш, мин. св. граничих, мин. прич. граничил, несв.; с какво.1. Имам обща граница. На юг България граничи с Турция и Гърция.2.... |
граничар - граничарят, граничаря, мн. граничари, м.Войник, който служи на границата, като я охранява.// прил. граничарски, граничарска, грани... |
гранка - мн. гранки, ж.1. Клонче, вейка.2. Навити на глава конци, прежда.// същ. умал. гранче, мн. гранчета, ср. |
гранпри - (фр. grand prix)Голямата награда на фестивал, конкурс, състезание и др. |
грануларен - (нлат. granulans по лат. granulum 'зрънце')Зърнест. |
гранулатор - (фр. granulateur по нлат. granulum 'зрънце' + -тор)Техн. Машина за раздробяване на руди и камъни. |
гранулация - (нлат. granulatio но лат. granulum 'зрънце')1. Техн. Раздробяване на ситни зрънца.2. Сгъстяване в гранули.З. Астрон. Зър... |
гранули - гранула, ж.Малки, лесноразтворими във вода късове от вещество във вид на зърна. Какао на гранули. Лекарство на гранули. |
гранулоза - (по нлат. granulum 'зрънце' + -оза')Биохим. Съставна част на скорбялата, която се оцветява в синьо от йода. |
гранулом - мн. грануломи, (два) гранулома, м.Спец. В медицината — възпаление на тъкан във вид на подутина или възелче. Гранулом на зъба. |
гранулома - мн. грануломи, ж.Гранулом. |
граня - граниш, мин. св. граних, мин. прич. гранил, несв.Само в трето лице, ед. и мн. За мазнина — имам гранив вкус и миризма. |
гранясам - гранясаш, св.— вж. гранясвам. |
гранясвам - гранясваш, несв. и гранясам, св.За мазнина - ставам гранив. |
грапа - мн. грапи, ж.Земеделско зъбчато сечиво за раздробяване на буци пръст и заглаждане, заравняване. |
грапав - грапава, грапаво, мн. грапави, прил.1. Който не е гладък, по чиято повърхност има вдлъбнатини и издатини. Грапава стена. Грапав дъ... |
грапавина - мн. грапавини, ж.1. Неравност. Тук има грапавина.2. Прен. Езикова и/или стилова необработеност, неиздържаност. |
гратис - 1. Нареч. Безплатно. Ще вляза гратис.2. Същ., мн. гратиси, (два) гратиса, м. Безплатен билет. Получих гратиси.// прил. гратисен, г... |
гратисчия - мн. гратисчии, м.Разг. Човек, който съумява да се вмъкне на представление, концерт, спортно състезание без билет. |
гратификация - (лат. gratifikatio 'услужливост')Книж. Награда, възнаграждение.// прил. гратификационен. |
граф - графът, графа, мн. графове, м.Наследствена благородническа титла, по-висока от барон, а също лице, което има тази титла. |
графа - мн. графи, ж.Колона на лист хартия, обозначена с две отвесни линии, обикн. за вписване на данни. |
графема - (англ. grapheme по гр. grapho 'пиша')Език. Писмен знак, буква. |
график - мн. графици, (два) графика, м.1. План, разписание, разпределение по дни, часове или срокове. График на изпитите. Работя по график.... |
графика - мн. графики, ж.1. Само ед. Вид изобразително изкуство, при което се рисува с черти и линии, без бои.2. Отделна рисунка от това изк... |
графиня - мн. графини, ж.Жена граф. |
графит - само ед.1. Тъмносив или черен лъскав и мек минерал, от който се правят моливи, бои и др.2. Тънка пръчица от този минерал вътре в м... |
графити - (ит. graffiti 'надраскани' по graffiare 'драскам')1. Археол. Древни битови надписи ио стени, съдове и др.2. Ра... |
графичка - мн. графички, ж.Художничка график. |
графолог - мн. графолози, м.Специалист по графология. |
графология - само ед.1. Изучаване почерка на човека с цел да се разгадае характерът му.2. Спец. Сравнителен анализ на писмен текст с друг с цел... |
графоман - мн. графомани, м.Лице, което е обзето от графомания. |
графомания - само ед.Болезнено пристрастие към съчинителстване, писане и издаване на собствените писания у лица, лишени от писателски талант. |
графство - мн. графства, ср.1. Владение на граф.2. Административно-териториална единица в някои страни (Англия, Ирландия и др.). |
грах - грахът, граха, само ед., м.Растение от рода на боба с плодове като малки зърна в шушулка, които се употребяват за храна след варен... |
граховиден - граховидна, граховидно, мн. граховидни, прил.Който има форма на грахово зърно. |
грациозен - грациозна, грациозно, мн. грациозни, прил.Който притежава грация; изящен.// нареч. грациозно. Танцуват грациозно.// същ. грациозно... |
грация - мн. грации, ж.1. Само ед. Изящество, красота в движенията и формите на тялото.2. Грациозна жена или девойка. |