| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изпиша - изпишеш, мин. св. изписах, мин. прич. изписал, св. — вж. изписвам. |
| изпищя - изпищиш, мин. св. изпищях, мин. прич. изпищял, св. - вж. изпищявам. |
| изпищявам - изпищяваш, несв. и изпищя, св. 1. Надавам кратък писък. Детето изпищя силно. 2. Казвам с пищене или с писклив глас. Хайде! — изпищ... |
| изпия - изпиеш, мин. св. изпих, мин. прич. изпил, св. — вж. изпивам. |
| изплаквам - изплакваш, несв. и изплакна, св.; какво. Измивам с плакнене. Изплакнах чашите. • Изплаквам/изплакна си гърлото. 1. Промивам си гър... |
| изплакна - изплакнеш, мин. св. изплакнах, мин. прич. изплакнал, св. — вж. изплаквам. |
| изплатя - изплатиш, мин. св. изплатих, мин. прич. изплатил, св. — вж. изплащам. |
| изплача - изплачеш, мин. св. изплаках, мин. прич. изплакал, св. — вж. изплаквам. |
| изплаша - изплашиш, мин. св. изплаших, мин. прич. изплашил, св. — вж. изплашвам. |
| изплашвам - изплашваш, несв. и изплаша, св.; кого. Причинявам страх; уплашвам. — изплашвам се/ изплаша се. Изведнъж изпитвам страх, уплашвам с... |
| изплащам - изплащаш, несв. и изплатя, св.; какво. 1. Плащам на периодични вноски. Изплащам апартамент. Изплащам заеми. 2. Плащам докрай на пе... |
| изплета - изплетеш, мин. св. изплетох, мин. прич. изплел, св. — вж. изплитам. |
| изплитам - изплиташ, несв. и изплета, св.; какво. Правя докрай с плетене. Изплитам мрежа. Изплитам пуловер. Изплетох две бримки.// прил. изпл... |
| изплувам - изплуваш, несв. и св. 1. За нещо потопено в течност — издигам се на повърхността. Останки от кораба изплували на следващия ден. 2.... |
| изплъзвам се - изплъзваш се, несв. и изплъзна се, св. 1. Поради плъзгане изпадам, измъквам се. Рибата се изплъзваше от ръцете му. Чинията се изпл... |
| изплъзна се - изплъзнеш се, мин. св. изплъзнах се, мин. прич. изплъзнал се, св. — вж. изплъзвам се. |
| изплювам - изплюваш, несв. и изплюя, св.; какво. Изхвърлям от устата си чрез плюене. Изплю лекарството. — изплювам се/изплюя се. Плюя един пъ... |
| изплюя - изплюеш, мин. св. изплюх, мин. прич. изплюл, св. — вж. изплювам. |
| изпо- - представка. В състава на глаголи означава: 1. Разпростиране на действието върху много обекти, напр. изпобивам, изпоблъсквам, изпов... |
| изповед - изповедта, мн. изповеди, ж. 1. Разкриване и признаване на грехове пред духовно лице. 2. Разкриване на съкровени мисли и чувства пр... |
| изповедание - мн. изповедания, ср. Вероизповедание. Източно изповедание. Неговото изповедание е православието. |
| изповеден - изповедна, изповедно, мн. изповедни, прил. Който е присъщ на изповед. Изповедна откровеност. |
| изповедник - мн. изповедници, м. 1. Духовник, който приема изповед. 2. Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. Бях техен ... |
| изповядам - изповядаш, св. — вж. изповядвам. |
| изповядвам - изповядваш, несв. и изповядам, св. 1. Какво. Правя изповед. 2. Кого. Изслушвам изповед като духовно лице. 3. Само несв. Следвам до... |
| изпогледам - изпогледаш, св. — вж. изпоглеждам. |
| изпоглеждам - изпоглеждаш, несв. и изпогледам, св.; кого. Поглеждам многозначително, неодобрително. — изпоглеждаме се/изпогледаме се. Поглеждаме... |
| изпод - предлог. Означава движение в посока навън от мястото, под което се намира нещо. Изпод храста изскочи заек. • Изпод ръката. От ръка... |
| изподраскам - изподраскаш, св. — вж. изподрасквам. |
| изподрасквам - изподраскваш, несв. и изподраскам, св.; какво/кого. Драскам всички от определен брой или драскам на много места. Храстите изподрас... |
| изпозабравя - изпозабравиш, мин. св. изпозабравих, мин. прич. изпозабравил, св. - вж. изпозабравям. |
| изпозабравям - изпозабравяш, несв. и изпозабравя, св.; кого/какво. Забравям почти всичко или почти всички. |
| изпозадремя - изпозадремеш, мин. св. изпозадрямах, мин. прич. изпозадрямал, св. — вж. изпозадрямвам. |
| изпозадрямвам - изпозадрямваш, несв. и изпозадремя, св. Само мн. Задрямваме всички или почти всички. |
| изпоизяждам - изпоизяждаш, несв. и изпоизям, св.; какво. Изяждам много. |
| изпоизям - изпоизядеш, мин. св. изпоизядох, мин. прич. изпоизял, св. — вж. изпоизяждам. |
| използвам - използваш, несв. и се. 1. Какво, за какво. Прилагам, употребявам. Използвам нож. Използвам телефон. 2. Кого, за какво. Служа си с ... |
| използвач - мн. използвачи, м. Лице, което умее да използва хора или обстоятелства в свой интерес. |
| използвачка - мн. използвачки, ж. Жена използвач. |
| използувам - използуваш, несв. и св. Използвам. |