буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
кифла - мн. кифли, ж. Тестено изделие за закуска с форма на полумесец, направено от специално тесто, обикн. с плънка. Сутрин изяждам по ед... |
кихавица - само ед. Кихане. |
кихам - кихаш, несв. Поради възпаление или дразнене на носната лигавица изведнъж рязко изхвърлям въздух през носа и устата си с характерен... |
кихвам - кихваш, несв. и кихна, св. 1. Кихам един път или няколко пъти по един. 2. Жарг. На кого. Давам пари. Ще ми кихнеш ли сто лева за т... |
кихна - кихнеш, мин. св. кихнах, мин. прич. кихнал, св. — вж. кихвам. |
кич - кичът, кича, само ед., м. Безвкусица; изделия или стил без естетически достойнства. |
кича - кичиш, мин. св. кичих, мин. прич. кичил, несв. 1. Какво/кого. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя... |
кичест - кичеста, кичесто, мн. кичести, прил. 1. За дърво или растение — който има гъсти клони и листа. Кичест орех. Кичест храст. Кичест н... |
кичур - мн. кичури, (два) кичура, м. 1. Снопче коса или козина, което може да се отдели от останалото. Кичур коса виси над челото му. По о... |
киша - само ед. 1. Влагата при неколкодневни непрекъснати дъждове през есента или пролетта. 2. Обилна рядка кал или кашкав сняг. Обувките... |
клавиатура - само ед. 1. Системата от клавиши на клавишен музикален инструмент. Прокара пръсти по клавиатурата. 2. Системата от клавиши или коп... |
клавиш - мн. клавиши, (два) клавиша, м. Пластинка на пиано, пишеща машина и др., която при удар привежда в действие специален механизъм. |
клада - мн. клади, ж. 1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. Струпвам клада. 2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в ми... |
кладенец - мн. кладенци, (два) кладенеца, м. 1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, ок... |
кладенче - мн. кладенчета, ср. 1. Малък кладенец. 2. Дупка в брашното при замесване на тесто, в която се слагат вода, яйца и др. Правя кладен... |
клаксон - мн. клаксони, (два) клаксона, м. 1. Устройство към превозно средство за предупредителен сигнал. Натискам клаксона. 2. Звукът, изда... |
клакьор - мн. клакьори, м. 1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. Клакьорите от първия ред бяха много ш... |
клакьорка - мн. клакьорки, ж. Жена клакьор. |
кламер - мн. кламери, (два) кламера, м. Телче, извито по специален начин, за захващане на няколко листа заедно. Слагам кламер. |
клан - кланът, клана, мн. кланове, (два) клана, м. Групировка, обединена от общи цели. Клановете на мафията. Семейни кланове. |
кланица - мн. кланици, ж. 1. Специално място, оборудвано и предназначено за клане на добитък. Градската кланица. Чикагските кланици. 2. Прен... |
кланям се - кланяш се, несв. 1. На кого. Правя поклони. Кланят се на влизане и излизане от кабинета. 2. На какво. Почитам; прекланям се пред б... |
клапа - мн. клапи, ж. 1. Спец. В техниката — приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря, за да регулира премина... |
клапан - мн. клапани, (два) клапана, м. Спец. В техниката — клапа (в 1 знач.). Предпазен клапан. |
кларнет - мн. кларнети, (два) кларнета, м. Дървен духов инструмент с форма на тръба и разширение в края и с клапани. Свиря на кларнет. |
клас - класът, класа, мн. класове, (два) класа, м. 1. Група от предмети или явления със сходни белези. Клас насекоми. Клас звезди. Класов... |
класа - мн. класи, ж. 1. Обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство. Феодална класа. Работническа кла... |
класен - класна, класно, мн. класни, прил. Който се отнася до класг (във 2 знач.). Класна стая. Класно занятие. • Класен ръководител/класна... |
класик - мн. класици, м. Общопризнат деец на науката, литературата или изкуството, създал произведения с непреходна стойност. Класик на бъл... |
класика - само ед. Класически произведения. Класически роман. Класическа опера. |
класирам - класираш, несв. и св.; кого/какво. Разпределям участници в конкурс, състезание и др. според постиженията им до определен брой степ... |
класификация - мн. класификации, ж. 1. Само ед. Класифициране. 2. Система от признаци за класифициране. // прил. класификационен, класификационна... |
класифицирам - класифицираш, несв. и св.; кого/ какво. Разпределям предмети, явления или понятия по класове, родове, разреди и др. Класифицирам ... |
класицизъм - само ед. Направление в литературата и изкуството през периода XVII — XIX в., което се характеризира с подражаване на античните обр... |
класически - класическа, класическо, мн. класически, прил. 1. За постижения и произведения на науката, изкуството и литературата — който има об... |
класов - класова, класово, мн. класови, прил. 1. Който се отнася до класа (в 1 знач.). 2. Който се отнася до клас3 (в 1 знач.). Класов приз... |
класовиден - класовидна, класовидно, мн. класовидни, прил. Който наподобява формата на клас (в 1 знач.). |
класьор - мн. класьори, (два) класьора, м. 1. Папка, предназначена и приспособена за подреждане на документи, марки и др. по видове. 2. Канц... |
клася - класиш, мин. св. класих, мин. прич. класил, несв. За някои растения — образувам клас. Житата вече класят. |
клатушвам - клатушваш, несв. и клатушна, св. Разг. Люшвам един път насам-натам. — клатушвам се/клатушна се. Люшвам се един път насам-натам. |