буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
клъцна - клъцнеш, мин. св. клъцнах, мин. прич. клъцнал, св. — вж. клъцвам. |
кльопам - кльопаш, несв. Жарг. Ям. |
кльопачка - само ед. Жарг. Ядене. Има ли кльопачка някъде наблизо? |
кльощав - кльощава, кльощаво, мн. кльощави, прил. Разг. Пренебр. Който е прекалено слаб. Взе си кльощава жена. |
клюка - мн. клюки, ж. Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикн. компрометираща го, която се разнася от човек на човек.... |
клюкар - клюкарят, клюкаря, ми. клюкари, м. Човек, който обича да разпространява клюки. |
клюкарка - мн. клюкарки, ж. Жена клюкар. |
клюкарствам - клюкарстваш, несв.;за какво/ за кого. Разпространявам клюки; обсъждам клюки. Има и мъже, които са склонни да клюкарстват. |
клюкарствувам - клюкарствуваш, несв. Клюкарствам. |
клюмам - клюмаш, несв. 1. Отпускам и вдигам главата си многократно при дрямка или умора. Изморява се и вечер клюма пред телевизора. 2. За р... |
клюмвам - клюмваш, несв, и клюмна, св. 1. Какво. Отпускам надолу глава (при дрямка, заболяване, отчаяние). Клюмна глава и заспа веднага. 2. ... |
клюмна - клюмнеш, мин. св. клюмнах, мин. прич. клюмнал, св. — вж. клюмвам. |
ключалка - мн. ключалки, ж. Метално приспособление на врата, шкаф, чекмедже и др. за заключване или затваряне. |
ключица - мн. ключици, ж. Кост, която свързва раменната става с гръдната кост. Счупване на ключицата. |
ключов - ключова, ключово, мн. ключови, прил. 1. Който се отнася до ключ. 2. Който е стратегически важен. Ключови позиции. 3. Прен. Който е... |
клякам - клякаш, несв. и клекна, св. 1. Снишавам се, като свивам краката си в коленете. 2. Прен. Разг. Оставам без сили, сломен съм. Клекна... |
кмет - кметът, кмета, мн. кметове, м. Лице, избрано да управлява община. Нашият кмет е един и същ от двайсет години. Ще избираме нов кмет... |
кметство - мн. кметства, ср. 1. Само ед. Управление на община. 2. Сградата на това управление. |
кметувам - кметуваш, несв. Изпълнявам длъжността на кмет. Кметувам пет години. |
книга - мн. книги, ж. 1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст. Чета... |
книговезница - мн. книговезници, ж. Цех или работилница за подвързване на книги. |
книговодител - книговодителят, книговодителя, мн. книговодители, м. Лице, което по длъжност завежда служебни финансови книжа. |
книговодителка - мн. книговодителки, ж. Жена книговодител. |
книгознание - само ед. Наука за книгата — като културно явление и производствен продукт. |
книгоиздаване - само ед. Издаване на книги. Тенденции в книгоиздаването. |
книгоиздател - книгоиздателят, книгоиздателя, мн. книгоиздатели, м. Лице, което издава книги; издател. |
книгоиздателство - мн. книгоиздателства, ср. Издателство. |
книгообмен - само ед. Обмен на нови книги между библиотеки в страната или в чужбина. Тази книга се получи по линията на книгообмен с Москва. |
книгопис - само ед. Библиография. |
книгоразпространение - само ед. Дейност по разпространяване на книги. Работя в книгоразпространението. |
книгохранилище - мн. книгохранилища, ср. Помещение към библиотека, в което са подредени книгите. Книгата не е в книгохранилището. |
книжа - само мн. Множество от документи, писма, изписани листове. Книжата ми преливат от чекмеджето. • Ценни книжа. Документи с парична ст... |
книжар - книжарят, книжаря, мн. книжари, м. Лице, което продава книги. |
книжарка - мн. книжарки, ж. Жена книжар. |
книжарница - мн. книжарници, ж. Магазин за книги, тетрадки и канцеларски материали. |
книжарски - книжарска, книжарско, мн. книжарски, прил. Който се отнася до книжар или книжарница. Книжарска стока. |
книжен - книжна, книжно, мн. книжни, прил. 1. Който е направен от хартия. Книжна шапка. Книжни пари. 2. Който е свързан с производството на... |
книжка - мн. книжки, ж. 1. Малка книга (в 1 знач.). Купих си една криминална книжка. 2. Хартийка. Пред сградата имаше нахвърляни книжки. 3.... |
книжнина - само ед. Съвкупност от книги, паметници на народ, на епоха, на език и др. От тази епоха е останала голяма книжнина. |
книжовен - книжовна, книжовно, мн. книжовни, прил. 1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчеств... |