буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
метларка - мн. метларки, ж. Жена метлар. |
метлея се - метлееш се, мин. св. метлях се, мин. прич. метлял се, несв. Разг. Ходя без цел, шляя се, скитам. |
метличина - мн. метличини, ж. Полско цвете с тъмносини цветове, което расте като бурен. Букет от метличини. |
метна - метнеш, мин. св. метнах, мин. прич. метнал, св. —- вж. мятам. |
метод - мн. методи, (два) метода, м. Подход за теоретически изследвания или за практическо осъществяване на нещо. Оригинален метод. |
метода - мн. методи, ж. Метод. |
методик - мн. методици, м. Специалист по методика; човек, който познава добре методиката на науката, с която се занимава. |
методика - мн. методики, ж. 1. Съвкупност от методи за обучение в нещо, за практическото извършване на някоя дейност. 2. Учебен предмет и уче... |
методист - мн. методисти, м. 1. Методик. 2. Последовател на протестантско движение, изискващо точно изпълнение на обредите. |
методистка - мн. методистки, ж. Жена методист. |
методичен - методична, методично, мн. методични, прил. 1. Който е съобразен с методиката. 2. Систематичен, последователен, следващ известен пл... |
методически - методическа, методическо, мн. методически, прил. Методичен (в 1 знач.). |
методология - мн. методологии, ж. 1. Учение за научния метод на познанието. 2. Съвкупност от методи, прилагани от една наука при изследвания. //... |
метонимия - мн. метонимии, ж. Спец. Езиково явление и стилна фигура, при които една дума се заменя с друга поради съществуваща връзка между по... |
метох - мн. метоси, (два) метоха, м. Малък манастир, разположен в населено място, който е клон от друг манастир или жилище за монаси. |
метраж - само ед. Изразена в метри дължина на нещо. Топовете с плат са е различен метраж. |
метранпаж - мн. метранпажи, м. Спец. Старши словослагател, който оформя страницата от набраните материали. |
метреса - мн. метреси, ж. Жена, издържана от своя любовник; държанка, любовница. |
метрика - мн. метрики, ж. Извлечение за датата на раждане от книга, в която са заведени актовете за раждане. |
метрически - метрическа, метрическо, мн. метрически, прил. Който се отнася до метър или до метрика, 2. • Метрическа система. Десетична мерна си... |
метро - мн. метра, ср. Градска подземна или надземна електрическа железопътна линия; метрополитен. Пътувам с метро. |
метроном - мн. метрономи, (два) метронома, м. Спец. Механичен уред с махало, който отмерва равномерни тактове при определяне на темпото в муз... |
метрополитен - мн. метрополитени, (два) метрополитена, м. Метро. |
метрополия - мн. метрополии, ж. 1. Държава по отношение на нейните колонии или подчинени територии. 2. Главен град по отношение на провинцията. |
метър - мн. метри, (два) метра, м. 1. Основна единица за дължина в десетичната мерна система, която е равна на 100 сантиметра. 2. Предмет ... |
мех - мехът, меха, мн. мехове, (два) меха, м. Мях. |
механа - мн. механи, ж. Питейно заведение, обикновено с битово обзавеждане; кръчма, пивница. |
механджийка - мн. механджийки, ж. Жена механджия; кръчмарка. |
механджия - мн. механджии, м. Лице, което притежава механа или работи в нея; кръчмар. |
механизатор - мн. механизатори, м. 1. Специалист по механизация. 2. Лице, което обслужва селскостопанска техника. |
механизаторка - мн. механизаторки, ж. Жена механизатор. |
механизация - мн. механизации, ж. Заместване на физически труд с машинен. Механизация на селското стопанство. |
механизирам - механизираш, несв. и св.; какво. 1. Замествам физически труд с машинен. Механизирам производството. 2. Правя механичен някакъв про... |
механизъм - мн. механизми, (два) механизъма, м. 1. Вътрешно устройство на машина или апарат; елементите, които ги задвижват. 2. Система от нор... |
механик - мн. механици, м. Специалист по механика, който поддържа работния цикъл при машините. |
механика - само ед. Спец. 1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението. 2. Отрасъл на техниката, който се... |
механичен - механична, механично, мн. механични, прил. 1. Който се основава на механиката. 2. Който е машинизиран. 3. Прен. Който се извършва ... |
мехлем - мн. мехлеми, (два) мехлема, м. Лекарствен препарат във вид на каша за мазане; крем, вазелин, помада. |
мехур - мн. мехури, (два) мехура, м. 1. Обвита с ципа телесна кухина, която е изпълнена с течност. Пикочен мехур. 2. Кълбовидна подкожна к... |
мецана - мн. мецани, ж. 1. Одухотворен образ на мечка във фолклора и в детската литература. Пустата меца мецана, стана за смях из Балкана. ... |