| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| индустриализирам - индустриализираш, несв. и св.; какво. Извършвам индустриализация. |
| индустрия - мн. индустрии, ж. Едро производство с машинна техника; промишленост. |
| инервация - само ед. В медицината — изпращане на дразнения от централната нервна система към различни органи. |
| инертен - инертна, инертно, мн. инертни, прил. 1. Който е бездеен, безинициативен, подчиняващ се на обстоятелствата. 2. Във физиката - който... |
| инерция - само ед. 1. Спец. Във физиката — свойство на телата да запазват състоянието си на покой или движение, докато външна сила не промен... |
| инжектирам - инжектираш, несв. и св. какво, на кого. Правя инжекция. Инжектират ми антибиотик три пъти дневно. |
| инжекция - мн. инжекции, ж. 1. Впръскване чрез спринцовка на течно лекарство в организма. Правя инжекция. Удрям инжекция. Бия инжекция. Бия с... |
| инженер - мн. инженери, м. Специалист с висше техническо образование. Строителен инженер. Машинен инженер. // прил. инженерен, инженерна, ин... |
| инженерство - мн. инженерства, ср. 1. Само ед. Висше техническо образование, подготовка на инженер. 2. Специалност на инженер. Всички инженерств... |
| инициал - мн. инициали, (два) инициала, м. 1. Първата буква на име, която може да служи при подписване на лицето. На бележката написа само и... |
| инициатива - мн. инициативи, ж. 1. Идея за някакво действие, ново начинание и осъществяването му. Давам инициатива. 2. Ръководене на някакво де... |
| инициативен - инициативна, инициативно, мн. инициативни, прил. 1. Който е свързан с инициатива. 2. Който има инициативи; предприемчив, деен. Мно... |
| инициатор - мн. инициатори, м. Лице, което дава инициатива, идея за осъществяване на нещо. |
| инициаторка - мн. инициаторки, ж. Жена инициатор. |
| инкасатор - мн. инкасатори, м. Длъжностно лице, което периодично отчита или/и събира суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода... |
| инкасаторка - мн. инкасаторки, ж. Жена инкасатор. |
| инкасирам - инкасираш, несв. и св.; какво. Периодично събирам суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода и др.). |
| инкасо - неизм. 1. Спец. В банковото дело — разплащане между лица и организации, при което банката събира сумите по дадени документи (полиц... |
| инквизирам - инквизираш, несв. и св.; кого. Подлагам на инквизиция, измъчвам. |
| инквизиция - мн. инквизиции, ж. 1. Истор. Само ед. Съдебно-полицейски орган на Католическата църква през средните векове, който жестоко наказва... |
| инкогнито - нареч. За известни личности — под чуждо име или като непознат. Министърът ходил на концерта инкогнито. Пътувам инкогнито. • Тера и... |
| инкриминация - мн. инкриминации, ж. Спец. 1. В правото — обвиняване в престъпление. 2. Обявяване на нещо за престъпно. Инкриминация на книга. Инк... |
| инкриминирам - инкриминираш, несв. и св.; кого/ какво. Извършвам инкриминация. |
| инкрустация - мн. инкрустации, ж. 1. Само ед. Приложно изкуство за врязване в повърхност на украса от друг материал. Инкрустация със седеф. 2. С... |
| инкрустирам - инкрустираш, несв. и св.; какво. Занимавам се с инкрустация (в 1 знач.). // същ. инкрустиране, ср. |
| инкубатор - мн. инкубатори, (два) инкубатора, м. 1. Апарат за изкуствено люпене на птици; люпилня. Пилета от инкубатор. 2. Прен. Място, благоп... |
| ино- - Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, друг, напр. иноземен, иноплеменен, инороден и др. |
| иновация - мн. иновации, ж. 1. Нововъведение. 2. Изменение в дадено явление. |
| иноверец - мн. иноверци, м. Друговерец. |
| инок - мн. иноци, м. Монах, калугер. |
| инокиня - мн. инокини, ж. Монахиня, калугерка. |
| инокулация - само ед. Спец. В медицината — изкуствено заразяване на опитни животни чрез впръскване на заразен материал в тях. |
| иносказание - мн. иносказания, ср. Използване на изрази със скрит смисъл със стилистична цел. |
| инсект - мн. инсекти, м. Насекомо. |
| инсектицид - мн. инсектициди, (два) инсектицида, м. Препарат за унищожаване на вредни насекоми. |
| инсектология - само ед. Наука за насекомите; ентомология. |
| инсинуация - мн. инсинуации, ж. 1. Измисляне и разпространяване на клевети. Не може да живее без инсинуации. 2. Клевета, интрига. Последната и ... |
| инсинуирам - инсинуираш, несв. и св.; какво. Измислям и разпространявам клевети за някого. |
| инспектирам - инспектираш, несв. и св.; какво/кого. Контролирам подведомствени органи за изпълнение на задължения. Инспектирам училище. Инспекти... |
| инспектор - мн. инспектори, м. Лице, което инспектира. Финансов инспектор. |